Войната Русия-Украйна навлиза в нов етап – война на дронове. Какво се случва в Украйна, как живеят, как работят, как воюват… Пред ФАКТИ говори проф. Игор Жалоба, който е ветеран от войната в Украйна.
– Господин Жалоба, на какъв етап се намира сега войната между Русия и Украйна? Има ли реален шанс за прекратяване на бойните действия или, според вас, Русия все още смята, че може да постигне целите си по военен път?
– Благодаря за въпроса. Много интересен въпрос. По време на моите пътувания сега – и в Германия, и в Босна, и във Франция, през юни бях там – постоянно питам за това. И на този въпрос, който си задаваме, търсим какъв отговор да дадем. Вижте, войната продължава. Войната продължава сега, в момента. Ако гледате новините, виждате тези изменения, които се случиха през първата половина на тази година. Първо, преустанови се това успешно настъпление на руските войски, което те имаха през 2025 година. То продължава, но не с тези темпове, които имаше преди година.
Виждате, че милиметър за милиметър продължават бойните действия. И всеки милиметър струва много големи човешки и материални жертви. Това доведе до определено отслабване на руския натиск с жива сила. Практически няма използване на тези мобилни устройства, тоест голямо използване на техника и т.н. Тези редки случаи, които са били, практически завършваха много лошо за руснаците – с големи загуби в жива сила и техника. Така продължават тактиката им, която са изработили от края на 2024 г. и после през 2025 г. – инфилтрация. С малки групи, на определени места продължават да атакуват. Те правят точно това.
– А защо президентът Зеленски смени министъра на отбраната Фьодоров? Как гледате на тази стъпка?
– Ще отговоря, но да довърша нещо. За Русия тези ходове бяха предпочитани, защото това беше някак режим на тяхна тишина. Но какво става. В последните дни и на Александровското направление в Запорожие, в Днепропетровска област, в Запорожие ни се удаде да освободим значително количество наши населени места. Тоест, за първи път, след голямо прекъсване, ние – като украинци, успяхме да си върнем част от своите територии. Това е вторият момент.
Третият момент е, че ние израснахме не толкова в ударите по непосредствените линии на фронта, тоест с FPV дронове на малка дистанция. Ние израснахме благодарение и на усилията на министъра на отбраната Фьодоров и правим успешни удари на средна дистанция – т.нар. middle strike. Видяхте и как вече можем да нанасяме удари на голяма дистанция – deep strikes.
Тоест, тази година, практически за първи път след Курската операция, която беше ограничена и на територията на Русия, ние фактически пренесохме удари навътре в Русия.
И знаете, че удряме не само в европейската част на Русия, но и зад Урал, в Сибир, което изобщо не е било в историята на войната досега – ударите да достигат до тези дълбоки територии. От своя страна руснаците направиха стъпка на по-нататъшното движение на армията чрез местни щурмове на места. Тоест, те продължават с такива действия на фронта, но от друга страна те използват много ракетното въоръжение
и преминаха към обичайната тактика – унищожение на всичко и всякак.
Ако по-рано унищожаваха и продължават да унищожават фронтовите населени места и градове, сега тези масирани ракетни удари в значително по-големи обеми се използват по цялата територия на Украйна. Опитват се по този начин да предизвикат паника сред населението, да унищожат всякаква икономическа жизнеспособност и да направят невъзможен живота на украинците във вътрешността на страната, а не само там, но и в граничните територии. Така бих оценил ситуацията към днешния ден по отношение на войната. И към днешния ден, ако говорим за Путин, който взема решенията, няма никакви индикатори, по които бихме казали, че е готов да се откаже от нещо и да замрази конфликта или да не продължи войната. В момента те постоянно заявяват, че няма да тръгнат на мирни преговори, докато Украйна фактически не капитулира, а войната ще продължи. Затова трябва да изходим от това, че войната продължава. Тя става все по-жестока и от двете страни. И това е реалността, която имаме към днешния ден.
– А каква е ситуацията в Одеса? Има ли фокус на Русия за по-интензивни удари към града?
– Да, Одеса. До момента не беше така агресивно поведението на Русия в тази част. Сега е интензивно. Ако гледате какво става, продължават интензивните атаки по фронтовите градове – Запорожие, Харков, Суми, но основният масив от ударите е насочен към Одеса и Киев.
Просто Одеса е по-близо и там постоянно, особено в последно време, има масирани удари. А относно Киев, Русия набира необходимо количество ракети и бомби, след което правят тези балистични, комбинирани удари по Киев. От друга страна, даже когато няма масирани нападения, балистичната заплаха за Киев е ежедневна. Това е така, защото са разположили дивизиони в приграничните области – Курска, Брянска и други. Ракетите оттам долитат за секунди до Киев. Разбирате, че това е много бързо.
- И да се върнем на въпроса за смяната на военния министър Фьодоров. Зеленски го смени, имаше протести, а обяснение…
- Това е най-голямата загадка за мен. Съжалявам за това решение. За тези вече пет години от началото на войната не съм бил в такова лошо настроение, както когато отстраниха Фьодоров. В Украйна имаме демократично общество. Това, че президентът Зеленски и правителството са в Киев, е заслуга на гражданите на Украйна – на тези, които са доброволци, които жертват пари, които се борят, които понасят всички тежести и несгоди на войната. И всеки от нас, няма значение дали е професор, водач, студент, войник, офицер или генерал, иска да бъде уважаван за това, което прави. А уважението се проявява в това да му кажеш защо се прави това, защо се предприема тази или онази стъпка. Няма комуникация. Няма комуникация от президента, който да каже: „Правя това, направил съм това, направил съм онова, защото… “ Не трябва много да се говори, но трябва да се опитаме да общуваме.
Обърнете внимание – никой не е казал, че министърът е бил неефективен. Всички казаха, че е най-ефективният министър на отбраната в историята на Украйна. Въпросът е: защо го отстраниха? Отговор няма. Това, което виждам, но ми е и тежко на днешния ден да кажа, че нямаше публична част, в която да има отговор и обяснение.
- Как оценявате отношенията между президента Зеленски и европейските лидери? Има ли единство в Европа около Украйна, или вече се появяват сериозни различия за това как трябва да приключи войната?
- В публичната част имаме подкрепа. И авторитетът на президента Зеленски на международната арена остава. Това е факт. Разбираме, че голяма заслуга на президента Зеленски е това, че имаме към днешния ден тези страни, тези правителства, които подкрепят Украйна. И в последно време участието на Европа в подкрепата на Украйна значително се увеличи. Защото Европа разбира значимостта на Украйна, а Украйна разбира значимостта на Европа. Може би в някои преговори тет-а-тет президентът Зеленски обяснява на лидерите на другите страни защо прави това и това. Не знам това. Но към днешния ден подкрепата се запазва. Защото другите страни виждат успехите на Украйна, които тя постигна в тази война.
Давам ви един пример. Аз четох данни за януари тази година относно нашето въоръжение – това, което е необходимо на нашата армия като въоръжение и техника, украинското отбранително производство го осигурява до 80%. Тоест можем да кажем, че за четири години сме увеличили собственото си производство в пъти. Виждате също тези удари на украинските ракети на далечина от 1000 км по заводите в Руската федерация. Това са наши ракети. Министър Фьодоров в деня на оставката си каза, че в партньорство с Министерството на отбраната е било проведено изпитание на украинска балистична ракета.
- Но скоро и президентът Зеленски каза, че до няколко месеца Украйна ще има собствена балистична ракета?
- Да, това е напълно реално. Защото именно в Украйна се намират заводи, които са произвеждали балистични ракети за СССР. Разбира се, у нас така или иначе е останал инженерен потенциал, научни кадри и така или иначе Украйна по времето на Кучма продължаваше да разработва балистични ракети – известната система „Гром“ и т.н., които са били успешни. Така че напълно допускам, че това може да бъде реално.
От друга страна, представителят на Fire Point Щилман каза, че е получил чертежи от съветските времена – на тези или други ракети, които могат да използват в своята работа сега, като ги модернизират и адаптират за съвременните потребности. Въпросът е, че не всичко можем да имаме като части в Украйна. Искаме и търсим партньори, но се опитваме да направим производството у нас. Въпреки това трябва да разберете, че по тези предприятия руснаците нанасят удари.
При тези обстоятелства произвеждаме ракети – както „Дълъг Нептун“, така и Fire Point F5, F7. Не знам какво е състоянието на FP-9. Това, което каза Фьодоров, че ние може да имаме своя балистична ракета. Допускам, че това може би ще е „Сапсан“. Тоест всичко това, което казва президентът Зеленски, е абсолютно реално. Също така, скъпи колега, виждате, че това, за което се казваше, че е нереално да направи Украйна за тези четири години, ние го направихме всичко реално. Сега произвеждаме милиони дронове. Бившият командващ Сирски през февруари в интервю за френското издание „Le Monde“ каза, че на ден използваме 6–8 хиляди FPV дрона. Тоест тези дронове, които се използват непосредствено на линията на бойното съприкосновение, са наши - украински. Говорим за тази зона от 20–30 км, каквато е горещата линия на фронта. И 99% от тези FPV дронове, които използваме, произвеждаме сами. Вече имаме и далекобойни дронове – също такива като „Лютий“, Fire Point, които летят на 500–600 километра, до 2000 км. Това също е украинско производство. Имаме Middle Strike дронове – значителна част от тях също са наши дронове. Сега използваме американски „Хорнети“ и т.н. Но аз говоря за това, че повече от 90% от всичко това Украйна произвежда сама. И това, че практически сме създали всичко от нулата по време на война. За нас сега няма нищо нереално и нищо невъзможно.
-----------------------------------------------
Проф. Игор Жалоба е завършил Историческия факултет на Чернивския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация по исторически науки в Ужгородския държавен университет (1991 г.), докторска дисертация по исторически науки в Чернивския национален университет „Юрий Федкович“ (2005).
Преподавал е в Чернивския национален университет „Юрий Федкович“, Киевски международен университет, Национален авиационен университет, Дипломатическа академия на Украйна към Министерството на външните работи на Украйна, Киевски университет „Борис Гринченко“ (1990-2021), гост-професор в Европейския хуманитарен университет (2007-2014). От 2021 г. е старши научен сътрудник в Института по история на Украйна към Националната академия на науките. Проф. Жалоба е член на борда на Международната асоциация за изследване на историята на железниците, заместник-председател на Австрийско-украинската комисия на историците, председател на Паневропейския съюз на Украйна (ПанЕвропа Украйна), член на Президиума на Международното паневропейско движение, Заместник-председател на Научното дружество по история на дипломацията и международните отношения, член на Германо-украинското дружество “За нашата и вашата свобода”.
Неговите научни интереси са в сферата на историята на комуникациите и търговските пътища, и история на дипломацията. Проф. Жалоба е ветеран от войната в Украйна.
