След броени месеци Исландия ще вземе едно от най-важните решения в историята си: на 29 август гражданите ще гласуват на референдум за това дали преговорите за присъединяване към ЕС да бъдат възобновени. Ако се стигне отново до преговори с Брюксел, ще има и втори референдум – вече за самото присъединяване. Това се случва на фона на дълбоко политическо разделение в страната.
Защо референдумът ще се проведе по-рано?
Всъщност лявоцентристкото правителство на островната държава, което е благосклонно към еврочленството, искаше гражданите да гласуват едва през 2027 година, но последните развития станаха причина за значителното изтегляне на референдума напред във времето.
През последните месеци американският президент Доналд Тръмп нееднократно отправи претенции към Гренландия, най-близкия съсед на Исландия, и по този начин събуди страхове и у исландците. Уж шеговитото изявление на назначения за посланик на САЩ в Рейкявик Били Лонг през януари, че Исландия можела скоро да стане 52-ят американски щат, допълнително възмути исландците.
Проведено тогава проучване показа, че повечето исландци одобряват членството в ЕС. А според друго допитване от началото на 2025 – още в онзи момент три четвърти от анкетираните са виждали в САЩ заплаха.
Колко вероятно е присъединяването към ЕС?
От обявяването на референдума през март насам обаче обществените дебати претърпяха известна промяна. Подкрепата за продължаването на преговорите "действително намаля", казва професорът по евроинтеграция и политическа теория Максимилиан Конрад. "Избирателите искат да знаят какво включва присъединителният пакет, какви ще са ползите за Исландия."
Същевременно последните проучвания регистрират различни данни: според допитване на ежедневника Morgunblaðið 52 процента са "за" продължаване на преговорите, а според анкета на икономическото издание Viðskiptablaðið - 54 на сто са против европейското членство, информира публикация на Euractiv.
И докато управляващата коалиция се застъпва за присъединяването към ЕС като геополитическа необходимост, опонентите предупреждават за загуба на националния суверенитет – особено при риболова, който е ключов за исландската икономика.
Риболовът – основната спорна тема
Исландците традиционно се гордеят със своята независимост и самостоятелност. За това несъмнено е допринесла и географската им изолираност. През 1944 година островната република получи независимост от Дания, оттогава 17 юни се чества като национален празник.
В продължение на десетилетия темата за пълноправното членство в ЕС не беше актуална за исландците. Страната членува в Европейската асоциация за свободна търговия и в Европейското икономическо пространство – така ползва всички предимства на европейския вътрешен пазар и е част от Шенгенската зона.
Пълноправното членство до момента пропадаше най-вече заради политиката на ЕС в сферата на риболова. Той е най-значимият отрасъл в исландската икономика, но като член на Общността Исландия би трябвало да се подчини на общата политика в този сектор. Рейкявик би бил принуден да отвори богатите си на риба води за кораби и от другите държави в ЕС, би загубил националния контрол върху квотите за улов и вероятно би трябвало да се опасява от изчерпване на рибните си запаси.
Отчуждаване от Вашингтон
Освен това въпреки че е от страните основателки на НАТО, Исландия няма собствена армия – макар да заема все по-важно геостратегическо положение в северната част на Атлантическия океан. В продължение на години страната разчиташе на защитата на САЩ, но сега на нея се гледа все по-критично.
И то не само заради Гренландия: наложените от Тръмп наказателни мита в размер на 15% засяга особено тежко зависимата от риболова страна и води до допълнително отчуждаване. В крайна сметка след Европейския съюз САЩ са вторият по значимост търговски партньор на Исландия. Поради това въпреки всички съображения във връзка с риболова, присъединяването към ЕС се обсъжда все по-оживено.
Подкрепата за ЕС расте при кризи
Това не е първото приближаване на Рейкявик към ЕС. През 2008 година островната република бе ударена тежко от световната финансова криза. Страната бе близо до фалит и подаде молба за членство в ЕС – с надеждата, че така ще може да влезе под спасителния чадър на Общността. Но през следващите години Исландия успя да се възстанови икономически.
През 2013 година изборите бяха спечелени от евроскептична дясноцентристка коалиция и преговорите бяха замразени. Въодушевлението към европейското членство спадна и сред населението. През 2015 страната оттегли молбата си изцяло.
В Брюксел имат готовност
В контекста на сегашното променено геополитическо положение изглежда много исландци отново са променили мнението си. А в Брюксел регистрират това със задоволство. Тъй като чрез Европейската асоциация за свободна търговия и Европейското икономическо пространство страната и сега е включена плътно в европейските структури, в Брюксел не смятат, че присъединителните преговори биха били са сложни. А и в битката със САЩ за власт и сфери на влияние присъединяването на Исландия към ЕС би било ясен сигнал към Вашингтон.
Автор: Томас Лачан
