"Моята храна е мой избор. Не на принудителното веганство" - плакати с такива послания могат да се видят на много места в Швейцария. Тези послания са насочени към Франциска Херен - активистка и създателка на "Инициативата за храната", за която швейцарците ще гласуват на 27 септември. Целта на Херен е да се увеличи местното производство и да се акцентира повече върху растителните храни за сметка на животинските.
Към момента швейцарското селско стопанство задоволява малко под половината от нуждите на страната от храна, а останалата част се внася. За сравнение - Германия произвежда сама 80 процента от необходимите ѝ храни. Швейцарската инициатива за храните, както накратко се нарича тя, има за цел да повиши дела на собственото производство на храни до 70 процента през следващите 10 години, което ще направи страната по-малко зависима от вноса.
Повече храни от растителен произход
Херен е майка на две възрастни деца, бивша треньорка по фитнес и екологична активистка. Самата тя е веганка, но отхвърля обвинението, че с инициативата за храните искала да направи и другите вегани като нея. "Децата ми ядат месо“, обяснява жената пред германската обществена медия АРД. По думите ѝ проблемът в Швейцария е в мащабите - 75 процента от селскостопанските субсидии отиват в животновъдството. Страната произвежда твърде малко растителни храни, посочва Херен.
Тя и съмишлениците ѝ искат земеделието да стане по-ефективно. "Това означава пасищата да се използват за производство на месо, а обработваемите земи, където сега се отглежда фуражна царевица, да се използват за отглеждане на повече бобови и зърнени култури, както и на зеленчуци. Тогава ще можем да произвеждаме десет пъти повече калории за населението", казват от инициативния комитет.
Правителството е против инициативата
Швейцарското правителство, Федералният съвет и парламентът, които много рядко са така единни, отхвърлят инициативата. Сред аргументите е и това, че идеята не е напълно погрешна в основата си, но стига твърде далеч, тъй като се намесва в менюто на гражданите и в стопанската свобода на земеделските производители.
Мартин Руфер от Швейцарския съюз на фермерите припомня, че Швейцария е преди всичко планинска страна. "70 процента от площите, използвани за селско стопанство, са пасища и зелени площи. Те могат да се използват единствено за животновъдство", посочва той. "Това самó по себе си показва, че ние просто трябва да имаме силно развито животновъдство", цитира думите му АРД.
Може ли Швейцария да се самоизхранва?
Поддръжниците на инициативата се аргументират с Конституцията, според която Швейцария трябва да може в продължение на година да осигури прехраната на населението само със собствено производство.
Политологът Михаел Херман казва, че това изискване само по себе си е напълно нереалистично. Селското стопанство наистина продължава да играе важна роля за идентичността на швейцарците. В действителност обаче страната е гъсто населена и силно индустриализирана. И не на последно място, заради благосъстоянието си много хора не биха искали да се лишат от домати от Италия и авокадо от Перу. Към това се добавя и фактът, че днес в Швейцария живеят почти два пъти повече хора, отколкото по време на Втората световна война.
Според прогнозите шансовете швейцарците да подкрепят инициативата са по-скоро малки, обобщава АРД.
Автор: Сандра Бийгер (АРД)
