Първата стъпка е направена: забраняват рекламата на хазарт, с няколко немалки изключения (върху екипи, казина).
Следва по-голямата, която ще има реален ефект: забрана на самия физически, масов хазарт по улиците ни: игрални зaли и казина, които вече са буквално на всеки ъгъл. Така е в редица по-уредени държави, така трябва да бъде и у нас, където хазартът е станал такава епидемия, че опасявам се вече дори няма толкова нужда от рекламата.
А пък чак след реалната забрана на този бич ще дойде време да заговорим и за съпътстващата го „инфраструктура“ - бързи кредити, заложни къщи, наркотици. Излекуването на толкова голяма и дълбоко вкоренена зараза, с няколко разклонения, ще бъде дълъг и труден процес, ако се случи въобще. Ограничаването на рекламата е само първата крачка. Тя беше нужна, но сега опасността е да ни успокои, че проблемът е решен. Не, не е, и няма да бъде до пълната забрана както на казината, така и на бързите кредити.
Затова предлагам, вместо като победа и финал да използваме сегашното решение като засилка, инерция към по-голямото, към реалното. Очевидно може. И трябва.
