След случаите на хантавирус на круизен кораб и тревогата, която темата предизвика по света, общественият интерес към опасната инфекция рязко се засили. Как се предава вирусът, има ли риск от масово разпространение, защо Андският хантавирус е различен от останалите разновидности и трябва ли хората да се страхуват от нова пандемия… Пред ФАКТИ говори инфекционистът доц. д-р Атанас Мангъров.
- Доц. Мангъров, какво представлява хантавирусът, който през последните дни предизвика тревога в различни държави?
- Говоренето напоследък за хантавируси е свързано с инфекцията на круизен кораб, причинена от един от тях вирус, който обичайно се открива в някои части на Южна Америка – в Чили и Аржентина. Негова важна особеност е, че за разлика от останалите хантавируси може да предизвиква заболяване, което да се предава не само от животни на човек, но и от човек на човек. Хантавирусите са десетки видове, като заболяване при хората причиняват около 20-тина от тях. Разпространени са по целия свят. Тези вируси причиняват два тежко протичащи клинични синдрома:
1) хеморагична треска с бъбречен синдром
2) хантавирус белодробен синдром
Хантавирусите, които се откриват в Източното полукълбо – Азия и Европа, включително нашата страна, причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром /ХТБС/, докато в Западното полукълбо – Северна и Южна Америка, се откриват такива, които причиняват заболяване с бъбречен синдром и други, които причиняват заболяване с белодробен синдром. Резервоар на хантавирусите са различните гризачи, които разпространяват вирусите, но не боледуват и всеки вид хантавирус се свързва с определен вид гризачи. Резервоар на хантавируса, който причинява ХТБС в нашата страна и на Балканите, т.нар. Добрава-Белград хантавирус, са горските мишки, а резервоар на тези, които причиняват същото заболяване в Азия и Северна Европа, са полските мишки. Заразяването става чрез поглъщане на храна или вода, замърсени с екскременти от гризачи (урина, фецес, слюнка) или чрез вдишване на прахови частици, съдържащи засъхнали такива екскременти. Може да стане и при ухапване или одраскване от инфектирани гризачи. Заразяване на човек от човек не е описано. Единственото засега изключение е при т. нар. хантавирус Анди, който се среща в Аржентина и Чили. Именно за него в момента се твърди, че е причинител на заболяванията на круизния кораб и причинява заболяване, протичащо с белодробен синдром.
Важно е да се подчертае, че при хантавируси в Източното полукълбо няма предаване от човек на човек. Заразяването става изключително от гризачи по споменатите начини.
В Западното полукълбо има хантавируси, които причиняват заболяване, протичащо с хеморагична треска и бъбречна недостатъчност, но има и такива, които причиняват и белодробната форма на заболяването. Последното беше установено и доказано в началото на 90-те години. Заразяването става по същия начин, но болестта протича като тежка вирусна пневмония, често водеща до белодробен оток и дихателна недостатъчност.
Засега, единствено в някои части на Аржентина и Чили, е установен вид хантавирус, наречен Анди вирус (б.р. - по името на местообитанието – Андите), който може да се предава от човек на човек по въздушно-капков и контактно-битов път, но за това е необходим изключително близък контакт – целувки, прегръдки, спане в едно легло, съвместно съжителство. От този вид е вирусът, причинил епидемията на круизния кораб, като заразяването на нулевия пациент е станало най-вероятно в Аржентина преди отплаването.
- Колко е важно за лечението бързо да се установи, че човек развива хантавирус?
- Това не е толкова важно, защото етиологично лечение за хантавирусната инфекция няма. Лечението е патогенетично и симптоматично - при случаите на хеморагична треска с бъбречен синдром и развитие на остра бъбречна недостатъчност се лекуват острата бъбречна недостатъчност, водно-електролитните нарушения и хеморагичния синдром. У нас има по няколко десетки случая годишно и при правилно поставена диагноза повечето се лекуват успешно с хемодиализа и флуидотерапия. При тази форма на хантавирусна инфекция леталитетът е около 10–15%.
Белодробната форма на хантавирусната инфекция, каквато е тази на круизния кораб, е характерна за Западното полукълбо. Тя протича с картина на бързо развиваща се вирусна пневмония, белодробен оток и дихателна недостатъчност.
Лечението е с подаване на кислород и коригиране на жизнените показатели. Леталитетът е висок - 30-50%. В България белодробна форма на хантавирус не се среща и заразяване на човек от човек няма.
- Коя възрастова група е най-уязвима при хантавирусите – деца, възрастни или хора в средна възраст?
- Всички хора, които са изложени на контакт с хантавируси по описаните начини, могат да се заразят независимо от възрастта и физическото си състояние. Напредналата възраст и наличието на придружаващи заболявания са рискови фактори. У нас на опасност са изложени хората, живеещи или работещи в гористи местности, които могат да приемат храна или вода замърсени с екскременти от гризачи – урина, фецес, слюнка и пр. Значително увеличаване на случаите у нас е имало през 1960-70-те години по време на строежите на големите язовири в Родопите. Риск има и за хора, които пребивават в изоставени помещения или в места, силно инфестирани с гризачи. За да се разболее човек, трябва да консумира замърсени вода, храна или да вдиша заразени прахови частици.
- А самите гризачи как се справят с вируса? Тяхната имунна система не страда ли от него?
- Те са резервоар на вируса и самите животни не боледуват. Те просто си живеят с вирусите и ги разнасят. На Балканите, включително и у нас, хантавирусите се разпространяват основно от горските мишки, а в другите части на Европа и Азия – от полските мишки. Различните видове хантавируси имат за резервоар различни видове гризачи.
- Какви превантивни мерки трябва да предприемат хората, ако попаднат в среда с потенциален риск – например в планински или селски райони?
- Искам да подчертая, че това е рядко заболяване. В нашата страна заболяват най-вече хора, които ходят по горите и могат да консумират храни, горски плодове и пр. или да пият вода от извори, замърсени с екскременти на горски мишки. Човек вижда чисто и бистро изворче, но не знае дали няколко метра по-нагоре някоя мишка не е замърсила водата.
- Има ли възможност за ваксинопрофилактика?
- Ваксини срещу местните видове хантавируси, причиняващи хеморагична треска с бъбречен синдром, има разработени единствено в Китай и Южна Корея. Там те се прилагат на лица, работещи в рискови зони и военни. Данните за тяхната ефективност са оскъдни. В останалите части на света няма лицензирани ваксини срещу хантавируси. Наличието на много и различни видове хантавируси, както и ограниченият контингент, на който да се прилагат, са пречка за създаването на хантавирусни ваксини. Все пак високият леталитет при причиняваните от различните хантавируси синдроми - 10-15% при ХТБС и 40-50% при белодробния синдром, ги правят особено опасни инфекции, с потенциал за използване като биологично оръжие. Няма как това да не е привлякло вниманието на военните лаборатории.
- Ако се върнем към случая с кораба, какъв е проблемът там?
- Проблемът там е с белодробната форма на заболяването и това, че се причинява от единствения хантавирус, който може да се предава от човек на човек по въдушно-капков и контактно-битов път. Хората на кораба или т. нар. нулев пациент най-вероятно са се заразили, докато са били в Аржентина, а не от гризачи на самия кораб. Те вероятно са посетили място, където е имало възможност за заразяване. Инкубационният период на хантавирусната инфекция е между 1 и 6 седмици. Всички контактни на кораба ще са под карантина 42 дни.
- Вече се появи информация за т.нар. „нулев пациент“. Става въпрос за фотограф, който е посетил сметище в Аржентина, за да снима?
- Сигурно е така. Но около този случай се създава прекомерна тревога и се отделя твърде голямо медийно внимание. При настоящите геополитически кризи това е добър подход за отклоняване на фокуса от същинските проблеми. Освен това започват да се появяват различни „авторитети“, които твърдят, че този Анди хантавирус лесно се предава от човек на човек, без да е необходим близък контакт. Това не е вярно. Историята много напомня на някои събития от началото на COVID пандемията и съпровождащата я истерия...
- След пандемията от COVID обществото е много чувствително към всяка новина за вирус. По-подготвени ли сме днес?
- Няма причина подобно нещо да се раздува до такава степен, освен ако в обозримо бъдеще не се подготвя нещо друго, по-голямо. Това е т.нар. прозорец на Овертон, при който нещо, което на пръв поглед изглежда немислимо, постепенно се налага като реална възможност. Процес като при жабата, която се вари бавно във вода, водата постепенно се загрява и глупавата жаба умира без да се усети.
- Но тук фактът, че случаят възниква на круизен кораб, където хората са ограничени в движението си, допринася ли за тревогата?
- Разбира се. Круизният кораб е затворено общество, в което има много хора на едно място и ограничени възможности за изолация, нещо като миниатюрен модел за проследяване на разпространението на конкретен вирус в среда, наподобяваща съвременния град. Ако си спомните, в началото на COVID-19 - през февруари 2020 година, ситуацията беше същата. Бяха се появили първите случаи в Китай и имаше круизен кораб със заболели, които бяха от други части на света. Корабът обикаляше без някой да иска да го приеме. Накрая акостира в Япония, в Йокохама. Като гледам как се развиват нещата, има доста прилики. Тревожи ме прекомерно целенасоченото внимание от страна на СЗО и медиите. Вече започнаха да ми се обаждат хора с въпроси какво се прави при поява на хантавирус, ежедневно по медиите някой се изказва по въпроса... Силно се надявам да няма продължение. Политическата медицина е опасна за личното и общественото здраве.
