Формулировката "северномакедонски партньори" изглежда като първи сигнал, че София сменя досегашното предпазливо мълчание и няма да избягва чувствителните теми. Емилия Милчева за тихия скандал между София и Скопие.
Външният министър Велислава Петрова-Чамова едва ли е допуснала неволен дипломатически гаф, наричайки представители на Скопие „северномакедонски партньори“. Формулировката по-скоро изглежда като първи, засега премерен сигнал, че София сменя досегашното предпазливо мълчание и не възнамерява да избягва чувствителните теми.
Тихият скандал дойде на третия ден след като Чамова се закле като министър на външните работи. След среща в кулоарите в Брюксел с колегата ѝ от Северна Македония Тимчо Муцунски, от българска страна съобщиха, че е потвърдила позицията на София, че “приемането на конституционни промени остава ключово условие за напредъка на Република Северна Македония (РСМ)” по пътя към членство в ЕС.
От македонска страна обаче реагираха остро на израза “северномакедонски партньори”. Муцунски реагира, че “македонците са македонци” и “това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичността и достойнството на един народ”. Извикан беше и българският посланик в Скопие Желязко Радуков, за да му бъде отправен устен демарш заради използваното “неподходящо и неправилно” определение.
Съгласно Преспанския договор от 2018 г. името на държавата е Република Северна Македония (РСМ), но “македонски” се употребява за културната и етническата идентичност, езика, историята, културата, наследството, територията и други атрибути. Външната министърка в правителството на Румен Радев обаче не е неопитна, за да употреби термин, който засяга чувствителната за Скопие тема за идентичността. Посланието зад изреченото от Чамова е, че определението за държавата има значение и не е само географски етикет.
"Тя знае какво прави"
Макар и микробиолог по образование, Велислава Петрова-Чамова има опит във МВнР, тъй като e била зам.-министър на външните работи в три правителства. В коалиционния кабинет на “Продължаваме промяната” през 2022 г. тя беше от квотата на “Има такъв народ”, а в назначените от президента служебни правителства на Гълъб Донев е отговаряла за Северна Македония, Шенген и присъединяването към ОИСР.
Трамплин за политическата кариера на Чамова обаче е клуб “Милениум” – организация, създадена от някогашните “царски юпита”, министри на Симеон Сакскобургготски. Един от тях - бившият вицепремиер Николай Василев, каза, че била “негово откритие”. Друг член на клуба, пробил в политиката, е Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП/ПЕС.
Именно кабинетът “Петков”, в който Чамова е заместник-министър, внесе през 2022 г. т.нар. “френско предложение”, прието от 47-то Народно събрание. Два месеца преди това лидерът на ИТН Слави Трифонов обвини премиера Кирил Петков, че опитва да вдигне българското вето върху преговорите на Скопие за членство в ЕС “без никакви условия”. По-късно той оттегли и подкрепата си за правителството и то падна.
Предложението, наречено “френско” заради усилията на президента Еманюел Макрон и френското председателство на Съвета на ЕС, предвижда Северна Македония да промени конституцията си, за да впише българите като държавотворен народ преди отварянето на реалните преговори по глави за членство.
Има и редица други условия, за чието изпълнение следи ЕС, а възприетата формулировка за езика е следната: “... на официалните езици на двете страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония”. София не признава македонския език като самостоятелен и го смята за вторично кодифицирана норма на българския книжовен език.
Четири години след френското председателство и след като България вдигна ветото, РСМ не е вписала българите в преамбюла на конституцията си. Ден преди кабинетът на Румен Радев да се закълне, македонското правителство за пореден път обяви, че не е готово да предприеме конституционни промени.
В един много особен момент
Терминологичната “волност” на външната министърка идва и в контекста на новия доклад на евродепутата Томас Вайц (Зелените) за напредъка на РСМ за членство в ЕС. Първият, изготвен през 2025 г., предизвика сериозни дебати и беше приет накрая с поправките, поискани от България – без “македонски език” и “македонска идентичност”. Напрежение създава и тазгодишният доклад. Вайц остава твърд по въпроса за вписването на българите в Конституцията, което според него не подлежи на преговори.
Спорове обаче предизвика предложението му Европейският парламент да поиска правно разяснение за статута на втория протокол между България и Северна Македония - ключова част от договореностите по “френското предложение”.
Именно това провокира реакция на български евродепутати от различни политически групи, които предупредиха, че не трябва да се допуска преразглеждане на вече договорената рамка за членството на РСМ в ЕС. Докладът още не е окончателно приет, процедурата е на етап обсъждане на изменения в Комисията по външни работи на Европейския парламент (ЕП).
В българската политика твърдият тон към Скопие отдавна носи повече вътрешнополитически дивиденти, отколкото рискове, а Румен Радев го е демонстрирал и като президент. Първите сигнали от правителството му подсказват, че тази политика ще продължи.
*** Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
