Исландия по традиция се гордее с независимостта и самостоятелността си. Страната е член на НАТО, но не и на ЕС. Дълго време тя не проявяваше интерес към членство. Сега обаче исландците преразглеждат позициите си. Защо?
Шегата на новоназначения американски посланик в Рейкявик Били Лонг така и не успя да разсмее никого в Исландия: миналия месец той се пошегува пред няколко конгресмени, че Исландия скоро може да стане 52-ри щат на САЩ, а той самият - негов губернатор. Дипломатът направи това изявление в много неподходящ момент - европейските партньори на САЩ в НАТО и бездруго са разтревожени от амбициите на президента Тръмп да приобщи Гренландия като 51-ви американски щат.
Възмущението в Исландия не закъсня. Исландското външно министерство поиска обяснение, в социалните медии се изсипаха негативни коментари, а хиляди исландци подписаха петиция, в която се настояваше на Лонг да не бъде дадена акредитация. Тогава републиканецът се видя принуден да даде заден ход: коментарът не бил казан на сериозно, увери той. „Ако някой се е почувствал обиден, аз се извинявам“, заяви новоназначеният посланик.
Място под европейския защитен чадър?
Фактът, че исландците реагират особено чувствително на подобни изказвания, се дължи не на последно място на неотдавнашния дебат между американския президент Тръмп и партньорите от НАТО относно Гренландия. Макар Исландия да принадлежи географски към Европа, тя е значително по-близо до арктическия остров, отколкото до европейския континент - само 300 километра по въздушна линия разделят Исландия от Гренландия. По съответен начин растат опасенията, че тя също може да се превърне в играчка на великите сили.
Колко големи са тези опасения си личи от факта, че на вулканичния остров сериозно обмислят възможността за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Всъщност, проевропейското лявоцентристко правителство на Исландия искаше да даде възможност на гражданите да гласуват по този въпрос догодина, но последните събития наложиха референдумът да бъде изтеглен напред – през август 2026 година.
А шансовете исландците да кажат „да“ са големи: според последните проучвания 45% от избирателите на острова подкрепят присъединяването към ЕС, а 35% са против. Още в началото на 2025 г. в проучване на обществената телевизия RUV три четвърти от анкетираните виждаха в САЩ източник на заплаха.
Извор на напрежение - политиката по отношение на риболова
Традиционно исландците се гордеят с независимостта и самостоятелността си, за което вероятно е допринесла и географската им изолираност. През 1944 г. островната република получава независимост от Дания и оттогава 17 юни се чества като национален празник.
Десетилетия наред пълноправното членство в ЕС не беше актуална тема за исландците. Страната е член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и на Европейското икономическо пространство (ЕИП), което ѝ позволява да се ползва от всички предимства на европейския вътрешен пазар и да бъде част от Шенгенското пространство.
Пълноправното членство обаче досега се проваляше главно заради политиката на ЕС в областта на риболова. Риболовната промишленост е най-важният икономически сектор в Исландия, а като член на ЕС страната ще трябва да се подчинява на общата риболовна политика на Общността. Рейкявик ще бъде принуден да отвори богатите си на риба води за кораби от други страни на ЕС, ще загуби националния си контрол върху квотите за улов и вероятно ще трябва да се опасява от бързо изчерпване на рибните запаси.
Отчуждение от Вашингтон
Освен това, макар Исландия да е основателка на НАТО, островната държава няма собствена армия – независимо от факта, че страната заема все по-важно геостратегическо положение в Северния Атлантик. Десетилетия наред тя разчиташе на САЩ като защитна сила, но сега именно тази сила се разглежда все по-критично.
Но проблемът не е само заради Гренландия: фактът, че американският президент Тръмп наложи 15-процентни наказателни мита и на Исландия, засяга особено тежко тази страна, която е толкова зависима от износа на риба, което води до допълнително отчуждение. В крайна сметка САЩ са вторият по значение търговски партньор на Исландия след ЕС. Така, въпреки всички опасения за собствената риболовна индустрия, за много исландци присъединяването към ЕС изглежда все по-привлекателно.
В кризисни времена исландците разчитат на ЕС
Това не е първият път в историята на Исландия, когато Рейкявик се сближава с ЕС. През 2008 г. островната държава беше тежко засегната от Световната финансова криза. Трите най-големи банки в страната фалираха, безработицата скочи от почти нула до около десет процента, исландската крона загуби много от стойността си и страната трябваше да вземе заем от над два милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ).
Страната беше на прага на държавен фалит и подаде заявление за членство в ЕС, надявайки се по този начин да се включи в спасителния пакет за еврозоната. Но през следващите години Исландия се възстанови икономически, а евроскептичната дясноцентристка коалиция, която спечели изборите през 2013 година, замрази преговорите за присъединяване. Ентусиазмът сред населението постепенно намаля и през 2015 г. страната окончателно оттегли молбата си за членство.
Отворени обятия в Брюксел
Заради променящата се напоследък геополитическа обстановка исландците изглежда отново променят мнението си. В Брюксел гледат на тази промяна благосклонно. Исландия е „винаги добре дошла“ да възобнови преговорите, прекъснати през 2015 г., заяви еврокомисарката по разширяването Марта Кос. „Поддържаме тесни контакти, за да отговорим на променящите се геополитически условия в тези бурни времена“, написа тя в X.
Тъй като Исландия е тясно интегрирана в европейските структури чрез ЕИП и ЕАСТ, Брюксел счита страната за относително лесен партньор в преговорите. А в битката със САЩ за власт и сфери на влияние, присъединяването на Исландия към ЕС би отправило и ясен сигнал за сила към Вашингтон.
