Балансиран бюджет тази година у нас не може да бъде постигнат, защото е икономически неразумно. Това заяви бившият вицепремиер Ивайло Калфин в ефира на Euronews Bulgaria. Той допълни, че по-строги мерки от Брюксел може да ни бъдат наложени само при много голямо отклонение в държавния бюджет, а в останалите случаи страната ще бъде подложена на мониторинг. Според Калфин, орязването на държавната администрация не е решение, тъй като този ход няма да напълни хазната.
Бившият вицепремиер, външен и социален министър Ивайло Калфин коментира в ефира на Euronews Bulgaria очакваната процедура на Европейската комисия срещу България за свръхдефицит, като подчерта, че тя не е политическо наказание, а автоматичен механизъм, заложен в европейските правила. Според него страната трябва да положи усилия за ограничаване на бюджетния дефицит, натрупан вследствие на поредицата кризи и продължителната политическа нестабилност. „Едно правителство трябва да търси намаляване на дефицита“, заяви Калфин и допълни, че ключовият въпрос е как кабинетът ще съчетае фискалната дисциплина с подкрепата за хората, които най-силно усещат икономическия натиск. Той подчерта, че дебатът не трябва да се свежда до търсене на виновници, а до изработване на ясна дългосрочна финансова политика.
По отношение на бюджета и публичните разходи Калфин разкритикува съществуващите дисбаланси в системата на възнагражденията в държавния сектор. Той определи като „абсурдно“ автоматичното увеличение на заплатите в едни сектори при липса на подобни механизми в други. Според него механичното съкращаване на администрацията няма да реши финансовите проблеми на държавата и няма да донесе съществен ефект върху бюджета. „От администрацията няма да се напълни бюджетът“, заяви той, като настоя, че са необходими ясни критерии и цялостна административна реформа, а не хаотични съкращения. Калфин подчерта, че по-важни от актуалния бюджет са визията и приоритетите на правителството за следващите години.
В анализа си на външната политика на кабинета Калфин отбеляза, че първите международни контакти на премиера Румен Радев са изпратили интересни сигнали, включително чрез посещенията му в Германия и Франция преди Брюксел. Според него България трябва да търси по-активна и видима роля в области, където има традиционно влияние, като Балканите, Югоизточна Европа и Черноморския регион. По темата за войната в Украйна той заяви, че „мир в Украйна ще се постигне по пътя на преговорите“, но постави въпроса кой би могъл да накара двете страни да седнат на масата за преговори. Калфин изрази скептицизъм към способността на президента на САЩ Доналд Тръмп да играе ролята на посредник, като посочи, че американският лидер поставя икономическите интереси на първо място.
Коментирайки вътрешнополитическата ситуация и предстоящите президентски избори, Калфин заяви, че управляващото мнозинство разполага с рядка възможност да реализира сериозни реформи, но предупреди, че подобен политически комфорт може да бъде загубен, ако властта игнорира опозицията. „Когато си голям и силен, трябва да си достатъчно благороден да търсиш съгласие“, подчерта той. По отношение на президентския вот Калфин смята, че „партиен кандидат трудно е успешен“, тъй като обществото търси държавен глава с обединителен профил, който да бъде коректив и носител на национално самочувствие. В заключение той предупреди, че евентуална промяна на геополитическата ориентация на България би била „огромна грешка“, която може да доведе до сериозна политическа и икономическа несигурност за страната.
