От дълги години говоря и пиша, че политическият елит в Северна Македония няма честно отношение към членството на държавата в Европейския съюз.
И това мое твърдение се потвърждава напоследък, особено с политиката, която сегашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и неговите коалиционни партньори начело с премиера Християн Мицкоски водят. Извън заклинанията, които се леят за неправдата, която страните членки на ЕС причиняват и колко несправедливо те държат Северна Македония извън заслужено присъединяване към останалите, на практика се води една линия на поведение с една единствена цел-ако може, да се заобиколят всички правила, изисквания и критерии, които други държави са изпълнили, за да завършат преговорния процес и да получат своята отплата като пълноправни членове на европейското семейство.
Това припомни в коментар за "Труд" Костадин Филипов.
Откакто ВМРО-ДПМНЕ начело с Мицкоски спечели парламентарните избори на 8 май 2024 г. и получи правото да състави правителство, оттогава започнаха скритите, но и не толкова скрити опити Европейският съюз да бъде превзет „тайно и полека“, както казва поетът. Но не по легитимния начин, а ако това е възможно, през задната врата. Да, ЕС е стабилна и здрава конструкция, но и най-здравата и силна конструкция си има своите „задни врати“, нали?
Няма да правя преглед на всички опити за създаване на бай пас, чрез който Скопие да се приближи още повече до членството в ЕС. Стига само да спомена онази идея на Мицкоски, според която Северна Македония ще изпълни основното условие на Брюксел да промени конституцията и да впише в нея българската общност като част от българския народ, но това да стане след като югозападната ни съседка се нареди сред останалите страни членки на Съюза. Тоест, условието да бъде с отложено действие.
Самият Мицкоски след известно време разбра нелепостта на тази идея и взе да я загърбва. После се появи надеждата, че дебатите в Брюксел за премахване на правото на вето, която всяка страна членка има, ще стане скоро реалност и Северна Македония може да се възползва от него за сметка на позицията на съседна България. И това май не се случва. Поне засега.
В тези рамки може да включим и внушенията, които в Скопие бяха направени през миналата година и на докладчика на Европарламента за Северна Македония Томас Вайц. Знаем как завърши всичко. Сега Вайс пак е в Скопие и пак пълният текст на проекта за неговия рапорт е в местните медии, а и в нашите, българските. Което си е нарушение на процедурата и конфеденциалността, ако щете, която тя изисква. Още примери? Лесно ще намерим. Но пък обещанието на Мицкоски от кампанията за изборите, че когато спечели ще „отпуши“ процеса на евроинтеграция на Северна Маекедония стои с пълна сила и не е далеч денят, когато избирателите ще му поискат сметка. И той ще трябва да я дава.
Има и съвсем пресен „номер“. Все в заблудата си, че може да надхитри Брюксел и тамошните изпечени бюрократи, сега премиерът на Северна Македония се хваща за неформалните разисквания в централата на ЕС и в някои от столиците на страните членки, че четири държави от Западните Балкани- Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, биха могли да влязат в ЕС от началото на следващатагодина. Имало такъв дебат и той бил част от мирния план за Украйна. Но въпросното членство щяло да бъде без право на глас и с още серия ограничения, които не се отнасят до пълния статут на държавите членки. Такъв „частичен“ статут щяла да получи Украйна поради геополитически съображения и като знак за нейна подкрепа във войната ù с Русия. Президентът Зеленски вече публично артикулира такова желание. Та, покрай Украйна, а може би и Молдова, и за да не се обезкуражат държавите от Западните Балкани по отношение перспективата за тяхно присъединяване в европейското семейство, щяло да има подобно предложение и за тях. В телевизионно интервю Християн Мицкоски официално го сподели като модел, от който Северна Македония може да има полза. Даже предаде и съответната образност на ситуацията, посочвайки, че това е възможност „Северна Македония да стане член на ЕС и в началото на 2027 г., да седне на масата, македонското знаме да се вее в Брюксел, но без право на глас. Да участва в работата на съвета, комисиите, органите, с много механизми за вътрешен контрол“. И да преодолее позицията на България, бих добавил аз, и да пренебрегне европейския консенсус от юли 2022 г. Само да спомена, че Мицкоски направи това изявление, както медиите в Скопие отбелязаха, след като и неговият колега от Белград Александър Вучич заяви, че не възразява и Сърбия да стане член на ЕС без право на глас.
Няма да се впускам надълго и нашироко за логиката, философията и практическото приложение на една такава идея. Та заслужава отделен анализ и от гледна точка на Брюксел, и на страните членки на ЕС. Но понеже нас ни интересува какво се чува от камбанарията на Скопие и откъм Западните Балкани като цяло, в случая ще кажа две неща. И първото от тях е, че подобна идея не само не е знак на окуражаване, а е сериозна обида за поне две от страните от Западните Балкани, които вървят напред в преговорния процес и вече имат очертан хоризонт за влизане в ЕС. И това е заслугата на техните правителства, институции и граждани, които изпълняват реформи и задоволяват критерии от конспекта, който не може да не бъде изпълнен. Особено ако се играе честно и по правилата. Става дума за Албания и Черна гора, както се досещате. Когато си в отлична форма като държава, когато истински искаш по-скоро да се наредиш сред другите в ЕС, просто не ти трябват некоректни методи на подкрепа. На тези от Брюксел само порязяващата уста на албанския премиер Еди Рама им стига, за да им развали настроението. Ако реши да са заяде.
И второ. Такава идея, за която премиерът на Северна Македония говори може да обслужи и да бъде приета с овации само от държави, които по различни причини са закъсали в преговорния процес за членство. Това са Сърбия и нейният южен съсед, без съмнение. В последните месеци Мицкоски дава все повече поводи да мислим, че ще спазва неписаното правило Северна Македония да не бърза да изпреварва Белград по пътя към Брюксел. В това число връщайки историята назат към времена, които смятахме до голяма степен уж изчистени и изяснени.
Да, има известно чувство на неудобство, дори срам, у лидерите на ЕС, които си дават сметка, че с вкарването на Украйна и Молдова без реформи и заслуги с обещанието за последвало изпълнение на критериите, обиждат очакванията на народите от другите държави кандидатки за членство. Освен чисто политически, въпросът до голяма степен е и морален. А той в общи линии гласи така - с вкарването по „втория начин“ и през „задния вход“, макар и с непълен статут в ЕС не се ли дава знак, че всичко изречено и написано предварително за нуждата от реформи и от искреност при преговорния процес е само прогнила етична фасада? Заслужава си да помислим върху това.
Източник: trud.bg
