Според различни разузнавателни източници руските загуби са между 1 млн. и 1,5 млн. убити и ранени. Съотношението на руските към украинските жертви е 3 към едно, а в някои райони на фронта 9 към едно и се увеличава. Това съответства и на съветско-финландската война 1939 г., когато жертвите на руския агресор са били 7 пъти повече от финландските, но съветската армия е завзела 9% от територията на Финландия. По принцип нападащата страна дава повече жертви. Стратегията е същата и сега – Русия не жали живата сила.
По данни на CSIS (Център за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, който работи с различни разузнавателни данни) руските загуби в Украйна до края на 2025 г. са близо 1,2 милиона души, от които най-малко 325 000 убити.
Пак по данни на CSIS загубите на Украйна общо са между 500 хил. и 600 хил., вкл. ранени и изчезнали. Само убитите са между 100 хил. и 140 хил. от февруари 2022 до февруари 2026 г.
Според украинския генерален щаб убитите и ранени от руска страна са 1,26 млн. към средата на февруари 2026 г., а само убитите са 418 хил.
Цивилните жертви са повече украинци – 15 954 убити по данни на ООН до февруари 2026 г. Руските цивилни жертви са 7254 по официални данни на властите.
177 433 убити са руските жертви в Украйна към 13 февруари 2026 г., установени поименно чрез съобщения за смърт, регистри и др. от екип сътрудници на руската „Медиазона“ и на руската служба на Би Би Си.
219 000 са убитите към същата дата според данни на регистъра за наследници в Русия, които са в процес на проверка. По-оскъдна информация за загиналите в Украйна идва от малките населени места и далечни райони на Русия, откъдето са мобилизирани повече военнослужещи и там се записват повече доброволци, привлечени от заплащането. Реалните жертви са много повече от доказаните, както сочат и източниците по-горе. (Обобщени данни за жертви и загуби на техника във войната – виж тук).
Досега Русия е завзела малко повече от 19% от територията на Украйна. В това влиза и окупираният през 2014 г. полуостров Крим, с което започнаха военни действия и в Донецк, и Луганск между сепаратисти, подсилени от руски паравоенни, срещу украинската армия.
В момента руската армия отстъпва, украинците са възвърнали малки части от завзетата територия.
Украйна дълго време беше в неравностойно положение, Русия бомбардираше цялата страна, докато Щатите забраняваха на Украйна да използва техните ракети срещу Русия, а само срещу окупираните територии. Украйна започна да атакува с дронове и ракети собствено производство цели далеч навътре в Русия – военни летища, военни заводи, а след това и рафинерии за горива. Повредите по нефтопреработвателните заводи на Русия, съчетани със санкциите за руския петрол, поставят агресора в трудно положение.
Русия отговаря като систематично унищожава електроцентрали и топлоцентрали, и бомбардира жилищни райони на градовете, за да всява терор и да принуждава хората да се изселват.
Въпросът е без категоричен отговор. Мнозина предвиждаха това да стане още с идването на Тръмп на власт, после очакванията бяха до края на 2025 г., сега някои прогнозират мирен договор през 2026-та. Но Путин показва неотстъпчивост, която въобще не гарантира мир, ако не се приемат неговите условия. Той иска Украйна да отстъпи и незавзети от Русия територии, и едва ли ще се откаже от това. Украйна е склонна да отстъпи Крим и завзетите досега части от Донецк и Луганск, но не и да даде повече територия.
Путин нееднократно обяви, че войната ще приключи, когато бъдат изпълнени целите на т. нар. Специализираната военна операция (СВО). Така Кремъл изрично нарича войната. Целите, определени от него са:
– Демилитаризация и денацификация на Украйна.
Под това се разбира унищожаване на военния потенциал на страната и премахване на въображаем нацистки режим в Киев. Русия иска да изключи всякаква националистическа идея в държавното управление и обществения живот. И да установи удобен за Москва режим.
– Пълно завземане и контрол над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области – територии, които Русия официално обяви за свои.
– Принуждаване на Украйна към неутралитет и в руска зона на влияние, ограничена армия и въоръжения и предотвратяване на нейно членство в НАТО.
– През февруари 2026 г. към целите се допълват и опити за създаване на защитни зони в пограничните райони (като Сумска и Харковска области), за да се ограничат украинските удари по руска територия.
За да стане това, Украйна трябва да приеме отказ от национален суверенитет.
Например за Русия обявяването на украинския език за официален (без да е забранен руския) е посегателство срещу нея и репресия срещу рускоезичното население. Пропагандата внушава, че е забранен руският език. В действителност десетилетия наред в Украйна тече русификация и украински език се изучава съвсем ограничено в училищата.
Русия нарича агресията СВО и забранява използването на термините „война“ или „инвазия“, както и обсъждането на самата забрана. В това отношение Русия има традиции с пропагандни наименования:
Войната в Афганистан (1979-1989) е наречена „въвеждане на ограничен контингент съветски войски в Афганистан“.
Първата Чеченска война (1994-1996 ) е наречена „Операция по възстановяване конституционния ред в Чечня“. Втората Чеченска война (1999—2009) е наречена „контратерористичнни операции на територията на Северо-кавказкия регион“.
тази в Украйна ще продължи около 10 години. Сега разликата е, че Русия може да се изтощи под санкции и въздушни удари по военни заводи и летища, и петролни рафинерии, каквито в предишни войни не е имало.
Скорошно приключване на войната с компромисен мирен договор с отстъпки пред Путин предполага частично възстановяване на Русия, за да се подготви за нова агресия към бивши републики на СССР. Руски лидери на мнения и пропагандисти открито говорят, че трябва да се завземат Балтийските страни, където има големи групи рускоговорящи, разселвани навремето от Сталин. Предвид нападението над Украйна, това да се повтори срещу Балтийските страни съвсем не е изключено. В бившите южни републики на СССР част от населението, независимо от етническия си неруски произход, не знае друг език освен руски, защото в училище не са им преподавали роден език.
Докато на власт е путинизмът и руския национализъм, съседни страни, особено в Източна Европа са застрашени. Путин иска източноевропейски страни да излязат от НАТО, а американският президент Тръмп изказа идеята някои от тях да излязат от ЕС.
Като резултат от войната Русия изпадна в изолация и ѝ бяха наложени поредица от санкции. Нейни съюзници останаха Северна Корея и Иран – най-мракобесните авторитарни режими в света. Индия се присъедини към санкциите, като спря да купува руски петрол, а премиерът ѝ Моди открито се е изказвал против войната. Китай заема деликатно балансираща позиция, но не праща китайски оръжия и военна помощ на Русия.
Западните фирми се изнесоха от Русия, страната не може да поддържа съвременни производства и техника без западни технологии. Например 80% от гражданския въздушен флот на Русия е съставен от западни самолети и те не могат да се поддържат без резервни части. Собствено производство без западни части не може да ги замени в обозримо бъдеще.
Източник: e-vestnik.bg
