Има една мантра, че тегленето на дълг е добро, защото така се повишават доходите в държавния сектор, а оттам и потреблението. Какво обаче показват данните за две от близките ни по манталитет държави, които предприемат политика на високи дефицити?
За това предупреди във "Фейсбук" Владислав Панев.
Румъния е емблематичен случай. Давана за модел за подражание, там толкова се отнесоха в предизборни харчове през последните години, че дефицита им в един момент достигна над 9 процента, а лихвите по дълга им са с 2 пункта над нашите. Сега страната влезе в рецесия със спад на икономиката последните две тримесечия, като е принудена да покачва данъци, за да влезе в норма. В България правителството беше свалено заради такова желание, което показва колко по-осъзнати сме на тема фискална стабилност. Защото помним 1997 година.
В Унгария пък икономическият растеж общо за последните три години е нула. Иначе много народ се прехласва по Орбан, даже сравняват Радев с него, но по потребление по съпоставими цени страната вече е последна в Европейския съюз, след нас. Нищо че от Ковид насам бюджетния дефицит не пада под 4.8%, а в някои години надминава и 7 процента. Тоест, печатането на пари води до моментни ползи, но до дългосрочна болка. Нещо като морфина. Струва си да го вземаш ако много те боли, но ако прекаляваш с него поражда зависимост.
Всичко това е важно, за да внимаваме какво правим с българските финанси. Чудесната новина е, че свалихме правителството, което провеждаше най-вредната финансова политика от Жан Виденов насам.
Лошата е, че популизма се е загнездил здраво в съзнанието на политиците и следващата коалиция не изглежда да бъде от най-разумните. Хубаво ще е обаче да се прекратят извращения като общинската инвестиционна програма, където всяка местна власт автоматично получава одобрение на проекти, които често са с нулева ефективност, но пък кметовете им са се снимали под правилния герб. Хубаво ще е да се прекратят и извращения в други сектори. Отпор на популизма му е майката.
