Плановете за Бюджет 2027 предизвикаха спор между финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев в ефира на Нова телевизия. Повод за дискусията бяха намеренията на правителството да увеличи приходите с около 2 млрд. евро, без да предвижда съществени съкращения на разходите.
В разговора беше посочено, че публичните разходи достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт. Двамата икономисти представиха различни оценки за това как трябва да бъде ограничен бюджетният дефицит и кой ще понесе основната тежест от финансовата рамка.
Антонов: Дефицитът може да намалява с растеж
Стефан Антонов защити подхода за постепенно ограничаване на дефицита чрез икономически растеж, вместо чрез рязко орязване на разходите.
„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви Антонов.По думите му прекалено агресивното ограничаване на разходите може да навреди на икономическата активност. Той посочи, че в бюджетните планове е заложено пренасочване на средства между различни пера в размер на около 0,6% от БВП.
Антонов отбеляза и промяната в дела на разходите за заплати. Според представените в разговора разчети той трябва да намалее от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години, въпреки номиналното увеличение на разходите.
Кънев: Частният сектор ще плати сметката
Евгений Кънев възрази, че бюджетът увеличава натоварването върху частния сектор в момент на влошаваща се икономическа среда.
„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто - това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.Кънев предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне най-силно работещите и предприятията в светлата икономика, докато контролът върху сивия сектор остава недостатъчен. Той постави под въпрос и ефекта от планираното общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%.
Антонов посочи, че сред мерките срещу избягването на данъци са промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища. Очакваните допълнителни приходи от тази мярка са около 120 млн. евро.
Спор за банковите печалби и морския транспорт
Двамата коментираха и рисковете за икономиката при евентуално ограничаване на корабоплаването в Черно море. Кънев предложи временен държавен фонд, който да покрива част от повишения застрахователен риск за корабите. По думите му високите премии вече затрудняват бизнеса и могат да намалят конкурентоспособността на българската продукция.
В разговора беше обсъдено и допълнително облагане на банковите печалби. Антонов направи разграничение между авансовото внасяне на данък върху печалбата и същинския данък върху свръхпечалбите. Според него еднократно по-високо облагане на сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако ограничава дефицита и предотвратява общо увеличение на данъците.
Кънев заяви, че извънредното облагане е оправдано при необичайно високи печалби, свързани с криза или специфична пазарна ситуация. Той попита защо подобни мерки се обсъждат за различни сектори, но не и за „Лукойл“. Антонов предупреди, че мерки, насочени конкретно към една компания, могат да доведат до международни арбитражни дела.
Сред обсъдените мерки беше и засиленият контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията. Правителството очаква от него икономии от 228 млн. евро. Кънев определи контрола като положителна мярка, а Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите не трябва да засяга хората, които действително се нуждаят от подкрепа.
Източници: novini.bg
