Подправеният телефонен номер може да превърне едно обикновено обаждане в убедителна измама. На екрана виждаме номера на близък човек, банка или позната институция, но това не е гаранция за самоличността на обаждащия се. А с развитието на изкуствения интелект измамниците разполагат и с нови възможности да имитират гласове и да засилват доверието на потенциалните си жертви. Как работят spoofing атаките, докъде може да стигне защитата, която прилагат мобилните оператори и какво трябва да направим, когато получим съмнително обаждане? Пред ФАКТИ говори Христина Бурдашева, старши директор „Правна и регулаторна политика“ в А1.
- Г-жо Бурдашева, какво всъщност се случва зад екрана на телефона, когато ни звъни номер на наш близък, банка или друга позната институция, а в действителност обаждането идва от измамник? Как работи spoofing атаката?
- При spoofing атаката се манипулира избиращият номер. Измамници се представят за банки, куриери и оператори, като показват български номер на екрана на телефона на потребителя. Могат да имитират и конкретен номер, който познаваме, включително този на наш близък. Когато някой ни звъни, заедно с обаждането между мрежите се предава и служебна информация за номера на обаждащия се. Измамниците манипулират именно нея. Ако подмяната не бъде засечена, телефонът показва подправения номер, въпреки че разговорът идва от друг източник. Целта е да спечелят доверието ни още преди да сме вдигнали. След това използват различни истории - например за проблем с банкова сметка или необходимост от спешно действие, за да ни подведат да предоставим информация или да преведем пари.
- Защо за потребителя е толкова трудно да разбере, че номерът е подправен – има ли технически начин човек сам да установи, че отсреща не е реалният притежател на номера?
- Трудно е, защото на екрана обаждането изглежда обичайно. Виждаме познат номер, а ако е записан в контактите ни, може да се появи и името на съответния човек. Няма непременно видим знак за подмяната. Това е като писмо с чуждо име в графата „подател“. Надписът върху плика не доказва кой го е написал. По същия начин номерът на екрана сам по себе си не удостоверява кой говори.
Потребителят не вижда мрежовата информация за произхода и маршрута на повикването. Затова само по показаното на телефона не може надеждно да установи подмяната. Приложенията за разпознаване на спам могат да предупредят за риск, но не удостоверяват самоличността на обаждащия се. Липсата на предупреждение също не е гаранция. Важно е да уточним, че самата подмяна не означава хакнат телефон или пробив в системите на банката. Манипулирана е информацията за номера.
- Вече успявате да блокирате определени spoofing обаждания, когато се установи, че номерът е „откраднат“ и е от мрежата на компанията. Колко голям е проблемът с номера, които идват от други оператори или от чужбина?
- Първо, под „откраднат“ тук разбираме имитиран номер, а не непременно отнет контрол над него. И трябва да разграничим показания номер от мястото, откъдето идва обаждането. Едно измамно повикване може да започне извън България чрез интернет-телефония. Измамникът задава чужд номер, който да се появи на екрана на получателя, а разговорът преминава през един или няколко посредници. Накрая достига до България по международна линия - както пристигат и легитимните обаждания от чужбина.
Ако подмяната не бъде установена по пътя, до клиента достига подправеният номер. В нашата мрежа виждаме от коя мрежа получаваме повикването, но тя може да е само последното звено във веригата. Това невинаги разкрива първоначалния източник. При номер от мрежата на А1 разполагаме с повече информация за проверка и при установена подмяна можем да блокираме повикването. При номер на друг оператор обаче е необходима координация с него. Българският номер на екрана не означава непременно обаждане от България, но и международният произход сам по себе си не доказва измама.
Не разполагаме с данни за точна оценка на мащаба на проблема. Самата схема позволява масово набиране и може да засегне хора от различни възрасти. Измамниците сменят и историите си, и организациите, за които се представят, според това какво очакват да спечели доверие.
- Къде е границата между това, което един оператор технически може да спре, и това, което не може да спре заради международния характер на трафика и действащите правила?
- Границата е в това какво можем надеждно да разпознаем като измамно повикване. В А1 следим международните линии и спираме обаждания, при които установяваме, че показаният български номер очевидно не отговаря на произхода на повикването. Самият факт, че един разговор идва от чужбина, обаче не го прави измамен.
Защитата не е филтър, който настройваме веднъж и оставяме да работи. Измамниците променят методите си, затова регулярно актуализираме правилата за разпознаване. Това е постоянна работа и не означава, че можем да гарантираме спирането на всяко измамно обаждане. Международният характер на трафика изисква и по-широко взаимодействие. Обменяме информация с регулатора, с другите оператори в България и с чуждестранни оператори за нови схеми и източници на измамен трафик. Така допълваме информацията, с която разполагаме в собствената си мрежа.
Не бих посочила конкретно нормативно ограничение като причина дадено обаждане да не бъде спряно, без да разгледаме съответния случай. Обръщаме сериозно внимание и на информираността на потребителите. Техническите мерки са един слой на защитата, а умението да разпознаем съмнително искане е още един. Затова помагаме на хората да знаят за какво да внимават и как да се предпазят от последствията.
- Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и трите мобилни оператора работите по механизъм, който трябва да обхване всички регистрирани български номера. Какво конкретно трябва да се промени в мрежите, за да може още при входящото обаждане да се установява, че номерът е подправен?
- Важно е да уточним обхвата: обсъжданото решение е насочено към определени повиквания по международната свързаност, при които се имитират номера от мрежите на националните мобилни оператори. То не бива да се разбира като гаранция за разпознаване на всяка възможна подмяна на български номер.
След срещите с КРС трите оператора постигнахме съгласие за общия принцип на работа. Продължават разговорите за конкретните технически детайли по внедряването. Механизмът може да се обясни с пример. Към наш абонат пристига повикване с показан номер от мрежата на друг български оператор. То обаче не идва по директната свързаност между двете мрежи. Именно такива случаи ще обхваща общото решение, с цел максимално да ограничи познатите spoofing схеми по международната свързаност.
Това ще допълни мерките, които А1 вече прилага за номера от собствената си мрежа. Преди окончателното внедряване решението ще бъде представено и обсъдено с КРС.
Има и граница, която трябва да посочим ясно. Решението е насочено към съществуващите и познати измамни схеми. В бъдеще тяхното развитие може да наложи обмен на оперативно-техническа информация между трите оператора, какъвто понастоящем не е предвиден или разрешен от действащото законодателство. За такъв обмен биха били необходими законодателни промени. Това е отделен въпрос от внедряването на обсъжданото решение.
- Според вас такъв механизъм може да заработи до края на 2026 г., ако има единомислие. Какво може да попречи на този срок – технически ограничения, регулация или необходимост от координация между операторите?
- Трудно е предварително да се ангажираме с конкретен срок, защото той зависи от няколко елемента - финализиране на общата техническа концепция, съгласуване с КРС, промени в мрежите и координация между трите оператора.
Самото техническо решение е една част от въпроса. Важно е механизмът да бъде достатъчно точен, за да спира измамните повиквания, без да блокира легитимни международни разговори. Трябва също да има ясни правила за обмен на информация и за отговорностите на всеки участник.
Затова по-правилно е да кажем, че работим за възможно най-бързо внедряване, но финалният срок ще зависи от техническото и регулаторното приключване на процеса. Междувременно А1 продължава да прилага собствени мерки за идентифициране и блокиране на spoofing обажданията, когато разполагаме с достатъчно надеждни данни за тях.
- Възможно ли е spoofing атаките да станат още по-опасни с развитието на изкуствения интелект – например измамникът да използва AI за клониране на гласа на близък човек, докато едновременно подправя и телефонния номер?
- Да, изкуственият интелект може да направи тези измами по-убедителни. Клонирането на глас вече се използва в схеми, при които измамник се представя за близък човек, изпаднал в беда. Двете техники могат да се допълнят. Подправеният номер създава доверие преди да вдигнем, а имитираният глас може да го затвърди по време на разговора. Получаваме две привидни потвърждения на самоличността - едно на екрана и друго в слушалката.
За гласова имитация може да бъде използван запис, включително от публично споделено видео. Това не означава, че всяка имитация е съвършена. Но когато гласът наподобява този на близък и историята е за спешна нужда от помощ, въздействието може да бъде силно. В такъв момент тревогата може да изпревари преценката. AI засилва убедителността на познатия сценарий - човек да действа под влияние на емоцията, преди да е проверил какво се случва.
- Какво трябва да направи човек, ако получи обаждане от номера на свой близък, но разговорът внезапно премине към искане за пари, банкови данни, кодове или друга чувствителна информация? Какъв съвет бихте дали на потребителите?
- Първият ми съвет е да прекратите разговора, без да изпълнявате искането. Не превеждайте пари и не съобщавайте пароли, ПИН или кодове за потвърждение. Внезапното искане за пари или чувствителна информация трябва да бъде сигнал, който да ви мотивира да спрете разговора и да проверите.
Ако обаждащият се представя за ваш близък, потърсете го сами на номера, който вече познавате. Ако не отговаря, свържете се с друг човек, който може да потвърди ситуацията. При обаждане от името на институция наберете официалния номер от сайта ѝ или, за банката, от гърба на банковата си карта. В никакъв случай не използвайте номер, продиктуван в съмнителния разговор. Обърнете внимание и на насаждането на усещане на спешност. „Сметката ви ще бъде блокирана“, „трябва да платите веднага“, „не затваряйте“ - такъв натиск може да ви подтикне към действие, преди да сте обмислили искането. Дайте си време за проверка.
Ако вече сте предоставили банкови данни, кодове или сте направили превод, свържете се незабавно с банката чрез официален канал. Тя може да прецени какви защитни действия са възможни. Запазете наличната информация за обаждането и подайте сигнал в полицията. Бързата реакция е важна, но не гарантира възстановяване на средствата. Съобщавайте за съмнителните обаждания и на своя оператор, както и на институцията, за която се представят измамниците. Правилото е просто: прекъснете, проверете, едва тогава действайте.
- Кое е най-опасното поведение на потребителя при spoofing – да се довери на изписания номер, да изпълни инструкцията на обаждащия се или да подцени факта, че измамникът вече знае определени лични подробности за него?
- Тези поведения са свързани. Номерът привлича вниманието, личните подробности засилват доверието, а изпълнението на инструкцията може да доведе до реална вреда. Най-опасният момент е, когато привидната достоверност стане достатъчна причина да направим нещо, което иначе бихме поставили под въпрос. Особено подвеждащо е усещането: „Щом знае това за мен, значи е този, за когото се представя“. Знанието на име, адрес или друга вярна подробност не удостоверява самоличността. И не дава право на човека отсреща да получава още информация.
Пример за това са сценарии, в които обаждащият се назовава правилно адреса ни, а след това отправя необичайно искане. Адресът е верен, но от това не следва, че и историята е вярна. Една точна подробност може да придаде убедителност на целия разговор. Затова трябва да преценяваме и самото искане. Има ли разумно основание за него? Съответства ли на отношенията ни с този човек или институция? Верните факти за нас не правят всяка следваща инструкция надеждна.
В А1 приемаме сериозно риска и последствията за засегнатите хора. Наред с работата по мрежовата защита обръщаме внимание и на образоването на потребителите — да разбират как се изгражда измамното доверие и да разпознават съмнителните искания. Искаме да имат повече опора в момент, когато някой се опитва да използва доверието или тревогата им.
--------------------------------------------------
Христина Бурдашева е старши директор „Правна и регулаторна политика“ и член на Лидерския екип на А1. Има над 20 години професионален опит в областта на правото, защитата на личните данни и корпоративното управление. Експертизата ѝ обхваща и актуалните регулаторни предизвикателства, свързани с дигиталната трансформация, киберсигурността и изкуствения интелект.
Присъединява се към А1 през 2019 г., а от 2020 г. заема настоящата си позиция. Преди това заема ръководни позиции в международни компании от петролния сектор и сектора на бързооборотните потребителски стоки (FMCG).
Магистър по право. Професионалното ѝ развитие включва обучения по менторство и коучинг, както и програма по стратегически партньорства в INSEAD, Франция.
