За какво е знак ареста на журналиста Дон Леман, докато отразява протест в Минесота, и уволняването на над 300 журналисти от "Вашингтон пост", собственост на Джеф Безос и какво следва за медиите и обществото в САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.
Казусът Дон Лемън
"Дон Лемън отразяваше една църква в Минеаполис, където имаше протести, защото пасторът – според различни информации – е бил част от протекционната полиция ICE. Пред църквата имало протестиращи. Дон Лемън влиза с някои от тях вътре, като журналист, интервюира пастора, говори с други хора, излиза – и след това му повдигат обвинение.
Той беше арестуван, прекара няколко часа задържан и след това се яви по-рано през седмицата в съда, за да чуе формалните обвинения. А те са по един закон, който е създаден преди години, за да предотврати спиране на противниците на абортите, които са се опитват насила да възпрепятстват жени да влязат в клиниките. По някаква причина в него е вписана и клауза, че не може да се възпрепятстват и хора, които отиват да изповядват религията си.
Всичко е контекстуално. Зависи какво си направил. Ако си препречил входа, ако си блъснал някого – това е едно. Дон Лемън е влязъл, за да разговаря с хората вътре в църквата, включително с пастора. Има интервю, което може да се намери в YouTube – говори с пастора, пита го дали работи за имиграционните власти, пита хора в църквата за различни неща.
Аз мисля – и повечето експерти смятат – че това дело ще утихне, но се използва като мини "дело-бухалка", за да се сплашват журналистите. Друга причина не виждам."
От какво правителството "пази" гражданите
"Аз мисля, че най-вече трябва да ги пази от себе си, защото толкова инвазивна и агресивна държавна намеса във всички области – от медиите до бизнеса – в американската история просто не е имало. Това е пълен болшевизъм, като действие. И абсолютно пълно узурпиране на властта във всичките ѝ форми. Това се случва в момента.
Действията срещу Лемън са "бухалка" – защото е страховито държавата да те обвини и задържи. Всяка държава – е много мощен инструмент, когато се насочи към отделния човек. Дори само обвинението, разходите за адвокати, нервите – това е огромен тормоз, дори когато делата са абсолютно безпочвени.
Доналд Тръмп и журналистите
"Не знам дали слушателите са проследили колко пъти президентът, на всеки въпрос – особено от жени журналисти – реагира първо, като се опитва да избегне темата, а после пита: "От коя медия сте? А, CNN – тази медия – отвратителна." На Кейтлин Конър, която е може би най-добрият телевизионен журналист в момента в САЩ, ѝ каза: "Защо не се усмихваш? Не съм те виждал да се усмихваш." Преди това беше казал на друга журналистка, че е дебела. Значи, Бойко Борисов не може да направи такова нещо – той казва на всички колективно "мисирки", но не се е обърнал към една журналистка и да ѝ каже лично "каква мисирка си". Делян Пеевски не е бил, извинявайте за израза, такова животно с журналистите.
Тръмп е на вселени нагоре от всичко, което съм можел да си представя, и не знам как да го опиша. Но началото е – натиск, който създава нежелание у журналиста да задава въпроси. Това се постига с подобно нещо. Какви нерви трябва да имаш като журналист, когато на всеки въпрос, който задаваш на президента – спокоен, резонен, в рамките на нормална пресконференция – получаваш моментално лична атака. Говорим за президента на Съединените щати, който се държи по този начин. Ужасно е."
Пасторът е бил част от ICE – нормално ли е за Съединените щати
"Не е нормално. Няма ограничения пасторът да работи допълнително – пасторството може да му е занимание за уикенда. Но дисонансът е огромен. И в момента е още по-голям. А и Първата поправка гарантира свобода на религията и свобода от религията, както и разделяне на държавата и религията. Аз не знам за много случаи, в които пастори да са били част от държавна силова структура – това е полицейска работа. Част от имиграционната полиция. Така че темата е напълно легитимна за журналистическо разследване."
Събужда ли се реален страх от това агресивно поведение към журналистите в Щатите.
"Страх се събужда най-вече у собствениците на медиите, което е важно. Самите журналисти знаят, че работят на страната обществото. Например около 15-20% от американците смятат, че убийството на Алекс Прети в Минеаполис е било оправдано. Това е малък процент. Тоест дори част от най-лоялните привърженици на президента смятат, че това не е окей.
Президентът успя през годините, от 2015 насам, да създаде две големи линии на недоверие. Едната е към медиите – той постоянно обясняваше колко са лоши журналистите, как го злепоставят. Това оставя следа. Другата е недоверието към изборите. При предишни администрации около 15% са смятали, че изборите може да са нечестни. В момента процентът е много по-висок – над 35%. Което е стряскащо.
Уволнените журналисти от Washington Post – част от отношението към медиите или икономическо решение?
"Не е икономическо решение. Какво икономическо решение за човек, който има стотици милиарди? Някой беше смятал, че Безос може всеки ден да гори по един милион долара и ще му стигнат за стотици години. Това е решение, основано на страха, който Безос има от президента.
Когато Безос купи вестника, той беше добър собственик. Увеличи редакцията – от 400-500 души стигнаха до около 1000. Разшириха кореспондентските бюра. Марти Барон, главният редактор тогава, един от най-уважаваните американски журналисти, казва, че Безос никога не е нарушавал редакционната независимост. Washington Post процъфтяваше.
Откакто президентът се върна на власт, Безос е станал негов слуга, роб, подлога – не знам как да го нарека. Даде десетки милиони за реклама на документалния филм на Мелания, което си е чист подкуп. И сега започва да удря и вестника, който притежава.
Марти Барон казва, че по този начин обществото ще бъде лишено от реална, основана на факти журналистика в нашите общности по света.
А защо го прави Безос? Защото Amazon има огромни държавни поръчки. Едната посока са сървърите и облачните услуги за държавни институции, включително много чувствителни като ФБР. Това са контракти за милиарди годишно. Другата е космическата програма на Безос, която той иска да получава държавни поръчки, както SpaceX. И понеже президентът може да го отреже много лесно и от двете места, на Безос му треперят мартинките.
Цялото разклащане на този уважаван, реномиран инструмент за постоянно разследване на властта и държане на властта в напрежение – това е, което се случва.
Защото Washington Post имаха възможност да направят много неща. New York Times направиха много реформи, промениха много, дигитализираха се и всъщност се справят много добре. Post закъсняха с някои реформи – финансово, организационно, особено в дигитализацията и в области като подкастите. Но Безос, като шеф на една от най-големите технологични компании, част от голямата седморка заедно с други гиганти, можеше да промени това. Или може да го промени и сега. За него това са джобни пари. Не е икономически въпрос. Въпросът е страх. Първата стъпка на всеки кандидат-авторитарен управник е да овладее медиите. Това е станало в Русия, това е станало в Унгария. Тези рецепти не са написани вчера. Навсякъде са едни и същи. Това е, което президентът постепенно прави. Това е посоката на 250-годишната демокрация."
Има ли връщане назад
"Проблемът е, че когато институциите се разрушат, много трудно се възстановяват. Другият проблем е махалото. Америка, която сега е в едната крайност, след три години може да отиде в другата – на Мамдани – радикално лява, с друг тип авторитаризъм. Това е реална опасност – от едната крайност да се люшнеш в другата.
Но най-вече – всички тези неписани правила, които президентът разрушава. Включително това, което се случи на 6 януари 2021 година – оспорването на изборите, опитът за метеж. Това е абсолютно безпрецедентно в американската история. Потъпкани са толкова много неписани правила. Винаги е имало недоволни от изборите – Никсън през 60-та, Ал Гор през 2000-та – но всички приемат резултата, без да ровят до край, без ексцесии. В интерес на приемствеността, на сменяемостта. Демокрацията е на първо място.
А президентът Тръмп е този, който разби това и много други такива неща – цялостното му поведение, начинът, по който се държи.
Просто сме отишли толкова далеч, а е минала само една година. Не знам какво може да се случи за още три. Ами ако решат да сложат войски или имиграционни агенти пред всеки избирателен пункт, както се заканваха? Или да федерализират изборите, което нарушава Конституцията, защото изборите в Америка са задача на местните власти? И много други неща. Така че не съм сигурен, че американската демокрация просто може да преживее тези три години. И че нещата могат да се върнат обратно.
Какво трябва да разбере обществото
"Трябва да разбере, че подобен болшевизъм е зараза. Че не може разумни искания – например сигурност по границите или за имиграционна реформа – да бъдат оправдание за методи, които разрушават демокрацията. Обществото трябва да разбере, че тонът, подходът, методите, неписаните правила имат огромно значение. Дори по-голямо от писаните.
В Живковската конституция беше записано, че всеки има право на свобода на словото, но нищо хубаво не се случваше на тези, които си упражняваха свободата на словото, както отлично знаеш.
И уважението към медиите, към журналистите, към хората, които ти задават въпроси, е много важно. Както е важно уважението към политическия противник. Както е важно уважението към различните групи в обществото. Агресивността, тонът на нетърпимост, разединението, което президентът започна от самото начало на политическата си кариера – те дават негативни резултати."
