Междинните избори в САЩ на 3 ноември, които донесоха убедителна победа на Демократическата партия и сериозно поражение за президента Доналд Тръмп, показаха не само промяна в политическите настроения, но и способността на американското общество да се обновява. Това посочва италианският социолог Мауро Магати в анализ за вестник Avvenire, публикуван на 7 ноември.
Според него резултатът не бива да се преувеличава, тъй като междинните избори традиционно са неблагоприятни за партията на действащия президент. Между 1934 и 2022 г. управляващата партия е губила места в Камарата на представителите в 20 от общо 23 подобни вота, или приблизително 87% от случаите.
Въпреки това последните избори открояват три важни тенденции – засиленото значение на икономическите проблеми, появата на ново поколение политически лидери и нарастващото обществено представителство на различни социални групи.
На първо място, решаваща роля за избирателите е изиграло поскъпването на живота. Цените на горивата, храните, жилищата и медицинските услуги са се превърнали в основни критерии при избора на политическо представителство.
Приблизително половината от гласувалите са посочили разходите за живот като определящ фактор за решението си, наред с корупцията. Според Магати това показва, че американците отново поставят конкретните икономически проблеми пред големите идеологически противопоставяния.
Втората тенденция е появата на нови лица в американската политика. След поражението на президентските избори през 2024 г. демократите са успели да издигнат по-млади кандидати, които привличат значителна подкрепа.
Сред тях са преизбраният сенатор от Джорджия Джон Ософ, 37-годишният Джеймс Таларико, спечелил сенаторското място в Тексас, и 29-годишната Мелат Кирос, станала първата представителка на поколението Z, избрана в Конгреса.
Според анализа новото поколение демократи е получило подкрепата на около две трети от младите избиратели. Предстои обаче да се види дали тези политици ще успеят да превърнат изборния успех в устойчиви управленски резултати.
Третата тенденция е свързана с разширяването на политическото представителство. Изборите са довели до редица исторически първи назначения на представители на различни етнически, религиозни и социални общности.
Абдул Ел Сайед от Мичиган става първият мюсюлманин, избран в американския Сенат. Кийша Ланс Ботъмс печели губернаторските избори в Джорджия, а Пеги Фланаган и Деб Хааланд постигат исторически успехи за представителството на коренното население на САЩ.
Магати отбелязва, че разнообразието в политическите институции отразява променящия се облик на американското общество и неговата способност да включва нови групи в управлението.
На този фон Европа изглежда значително по-малко динамична, смята италианският социолог. Европейските общества застаряват, политическите партии по-често се стремят да запазят съществуващите структури, отколкото да предложат нова визия за бъдещето, а обновяването на политическите елити протича бавно.
Според него общественото недоволство на Стария континент е видимо, но трудно се превръща в конструктивни политически предложения. Представителите на по-младите поколения и потомците на имигрантски семейства също по-рядко достигат до водещи управленски позиции.
Анализът подчертава, че американският пример не бива да се идеализира. САЩ остават дълбоко разделена държава, а значителна част от избирателите не са участвали във вота. Освен това изборната победа сама по себе си не гарантира икономическо подобрение или успешно управление.
Пред новите политически лидери стоят сериозни предизвикателства, включително овладяването на инфлацията, възстановяването на общественото доверие и преодоляването на вътрешнополитическите противоречия.
Основният извод на Мауро Магати е, че демократичната жизненост не се измерва единствено с изборните резултати, а със способността на обществото да създава нови лидери, идеи и възможности за участие.
Според него именно това е урокът, който Европа трябва да извлече от американските междинни избори – необходимостта от политическо обновление, по-силна връзка с ежедневните проблеми на гражданите и превръщане на общественото недоволство в убедителна визия за бъдещето.
