"Идеята, че българите в чужбина не сме част от България, е не само вредна, но и дълбоко невярна": как реагират българи в САЩ и Великобритания на искането за ограничаване на избирателните секции в държавите извън ЕС?
Българските граждани, които живеят извън страната, имат конституционно гарантирано право да участват в изборите в България. Упражняването на това право обаче за по-голямата част от тях може да остане само една теоретична възможност, след като Правната комисия в парламента подкрепи на второ четене ограничаването на броя на избирателните секции в държавите извън Европейския съюз (ЕС).
През последните години емигрантите изпращат в България над 1 млрд. евро годишно. Сумата често надвишава преките чуждестранни инвестиции, като реалният размер, включващ и неофициално изпращаните средства, вероятно е над 1,5 млрд. евро годишно. Това прави българите извън България най-големият инвеститор в страната. Огромна част от тези средства идват от САЩ, Великобритания, Германия, Испания и Гърция. Как се отнася мнозинството от народните представители към "най-големия инвеститор" се вижда от приетите промени в Изборния кодекс, които пренебрегват именно тези българи.
Сякаш не им пука за българите в чужбина
Голяма част от диаспората живее с усещането, че "на властта в България не ѝ пука за българите извън България". В това е убеден Евгени Веселинов, създател и главен редактор на първото печатно издание на български език в САЩ и основател и директор на първото българско училище на американския Западен бряг. Той живее от 26 години в Лос Анджелис, а от 2005 година насам организира гласуването на български избори в Сан Диего, Лос Анджелис, Сиатъл, Сан Франциско и дори в Хавай.
"Идеята, че ние не сме част от България, е вредна и дълбоко невярна", казва Мария Спирова, редакторка в лондонско юридическо издателство и носителка на международни награди за аналитична журналистика и активен застъпник за избирателните права на българите зад граница. "Ние поддържаме голяма част от държавата България, без да консумираме нищо от нея. Над 2 процента от БВП е от парите, изпратени от българите в чужбина, за да могат българите в България да си платят сметките и данъците. Да не говорим, че ние също плащаме данъци."
Не за първи път управляващите демонстрират пренебрежение към емигрантите. Още по времето на ВМРО бе направен опит българите извън България да бъдат отстранени от изборите, припомня Мария Спирова и уточнява, че в сегашния случай "Възраждане" на Костадин Костадинов "сключи сделка с Пеевски, за да спре хората от Турция, които са лоялни на Доган". Нищо, че хората от Турция могат да се качат на автобус и да гласуват в България. Което обаче е невъзможно за емигрантите от Великобритания и САЩ, посочва тя.
"Аз и останалите хора, които гласуват редовно, смятаме, че е недемократично да бъдат ограничени възможностите ни да упражним правото ни на глас", казва Живка Бубалова, основателка и директорка на "Малко българско училище" в Чикаго, което е най-голямото българско училище зад граница.
Тя и Евгени Веселинов поставят въпроса за отказа от въвеждането на електронно гласуване. Двамата са убедени, че ако секциите действително бъдат ограничени, много от българите в САЩ ще се откажат да гласуват, защото това означава пътуване на огромни разстояния.
След като за пореден път бе отложено обособяването на многомандатен избирателен район за българските граждани извън страната, логичният резултатът е спадане на активността, казва Евгени Веселинов. Той добавя, че голяма част от емигрантите се вълнуват от това, което се случва в България, не само защото "е тяхната родина, не само защото там са семействата, които издържат, не само защото там са останали приятелите от детството, а и защото от изхода от изборите зависят личните им стратегии… Много от тях искат да се върнат в страната, но не вярват на днешните управници."
"Една от нашите гласоподавателки, която навърши 101 години, не се отказва да пътува с децата и внуците си 2 часа, за да гласува! Ето такива хора има сред българите в чужбина, към които управляващите се отнасят с пренебрежение", изтъква Живка Бубалова.
Единия ден ни казват: Върнете се! На другия: Стойте си там.
Според Мария Спирова прагматичните измерения на проблема, без да се засяга въпросът за конституционните права, са следните: дори в пикова активност на масово гласуване гласовете от "цялата чужбина", взети заедно (Великобритания, ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Турция), не са в състояние съществено да променят резултатите от изборите в България. "Нищо не печелим като нация от това, че блокираме гласовете на хора, които имат пълното право да ги дават." И още: "Във Великобритания има регистрирани над 400 хиляди българи. Да допуснем, че половината са с право на глас. Това са 200 хиляди сравнително скорошни емигранти, които са с единия крак непрекъснато в България. "Възраждане" и ГЕРБ говорят, че страната се обезлюдява, че няма квалифицирана работна ръка, че има демографски проблеми. Единия ден казват: Върнете се, много ни трябвате. На другия: Нямате право да определяте бъдещето на страната, приключваме с гражданските ви права! Това е най-силният сигнал, който отправяш към някого - като го заплюеш в лицето и му кажеш: Не се връщай, не ни трябваш."
Тази демонстрация на отчуждение, на фундаментално неразбиране на процесите на международно съществуване, каквито всяка диаспора има, води до това, че се късат връзки. "Не се полагат усилия тези хора да се държат интегрирани в икономическия и социален живот на България", изтъква Мария Спирова, която е съорганизатор на доброволческа мрежа за разкриване на избирателни секции в ЕС и САЩ.
На въпроса как ще се справят на предстоящите избори тя отговаря така: "Организираме избори в тежки условия, при постоянно променящи се рамки на изборното законодателство. Един от основните проблеми е, че на много места в света режимът за избори е разрешителен. Ти трябва да убедиш държавата гостоприемник, че знаеш какво правиш, че няма да създаваш безредици по улиците като подредиш избирателни секции на 50 места в Лондон."
Тя посочва, че вече е имало такъв случай. "Улиците на Лондон се пълнеха с опашки по 6 часа от желаещи да гласуват, които не можеха да стигнат до избирателната урна." Мария Спирова подчертава също така, че гласуването с бюлетина е много по-продължителен процес, отколкото гласуването с машина. "В чужбина, там където те няма в списъците, когато отидеш пред комисията, сядаш и като един Паисий попълваш декларация с всичките ти лични данни, след което членове на комисията трябва на ръка да препишат тази декларация в избирателния списък… и т.н. и т.н."
По думите ѝ, ако секциите в страните извън ЕС бъдат ограничени до 20, "ще бъде изтървана цяла Великобритания, ще се гласува само в Лондон". На последните избори, след големите протести в България, във Великобритания гласуваха почти 34 хиляди души, припомня Мария Спирова. "Тъй като се очаква отново бурен вот, нека някой направи сметката как да наместим 34 000 души в 20 секции."
