И след поредния брифинг по случая "Петрохан" човек остава с впечатлението, че се прикрива нещо огромно. От десетилетия не помня в България да сме имали усещането за заблуди с такъв огромен размах, пише Евгений Дайнов.
Веднага след като Борислав Сарафов, който отдавна трябваше да е освободил поста и.ф. главен прокурор, излезе да ни говори за "Туин Пийкс" по повод случая "Петрохан-Околчица", напомних във Фейсбук онази фраза, изразяваща дълбоко недоверие към органите на реда: "куките винаги лъжат".
През 1970-те години, в едни особено тъмни времена на комунизма, съветският писател дисидент Александър Солженицин пише в есе, озаглавено "Да не живеем в лъжа", следното: "Ние знаем, че те лъжат. Те си знаят, че лъжат. Те знаят, че ние знаем, че лъжат. Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те лъжат. И все пак те продължават да лъжат."
По-нататък Солженицин пита: след като знаят, че никога няма да им повярваме – защо го правят? И намира отговора. Целта на техните лъжи не е да им повярваме, а да ни демонстрират, че са всевластни. Могат да лъжат колкото си искат, а ние нямаме правото да възразяваме, защото те са силата. И могат да правят с нас всичко – да ни убият, вкарат в затвор, натикат в концлагер. И да ни самоубият – нещо, особено популярно и в днешна Русия: преди броени седмици поредният московски генерал се самозастрелял.
Те не очакват да им повярваме
В България поредният брифинг по случая "Петрохан-Околчица", на който не бе дадена възможността за журналистически въпроси, напомня на ситуацията, описана от Солженицин. Казват ни, че чакат снегът да се стопи, та да видят отдолу следи; а кемперът на Калушев е минал през Враца със средна скорост 156 км/ч.
Не очакват да им повярваме. Но тъй като не са достигнали обема на власт на съветските комунисти, ние можем да направим анализ. И за него се връщаме към фразата "куките винаги лъжат", защото винаги са на страната на силата. А колкото по-големи са лъжите, толкова по-голяма е силата, която се обслужва с тях.
От десетилетия не помня в България да сме имали усещането за заблуди с такъв огромен размах. Не помня дори и бледо подобие на последвалото активно мероприятие – може би най-голямото от комунизма насам.
А целта на активното мероприятие не е да ни убеди, че някой е престъпник. Целта е медийното и общественото пространство да бъде наситено със съобщения, че на съответния човек не му е бил чист косъмът. Ден след ден той бива заливан с помия и все някаква част ще се залепи за него. Хората ще започнат да го отбягват, което го прави лесна мишена. Властта ще може, без да се вдига излишен шум, да го изчезне, самоубие, арестува по всякакви обвинения. Солженицин дава пример със съветски гражданин, който е бил разстрелян, защото си признал, че по заръка на английското разузнаване планирал да прокопае тунел от Делхи до Бомбай.
В прикриването на истината около "Петрохан-Околчица" вероятно са замесени десетки. Мащабът на мобилизацията е огромен. Следвайки логиката на аксиомите: при този огромен мащаб остава усещането, че онази сила, която бива прикривана, също е огромна. Не става дума за Борисов/Пеевски. И двамата се криеха със седмици, за да не рикошира нещо върху тях. Силата, която се прикрива тук, явно е по-голяма от тях. А сила с такъв размер на наша територия няма. Затова човек би могъл да си помисли, че прикриваната сила е зад граница. Границата е със Сърбия. А Сърбия има специални отношения с Русия, която е в хибридна война с Европа и в близки отношения с престъпни елементи по цял свят.
Все някога истината излиза наяве
В тази посока върви анализът на случая, следвайки публично достъпни източници и елементарната аналитична логика. А анализът на последвалото активно мероприятие звучи така:
Първо бе направен опит да бъде внушено, че мъртвите сами са си виновни. Сектанти – ще се самоубиват, разбира се. Какво да му разследваш? А после бе направена странна връзка между природозащитници и педофили. Нещо като: всички, които защитават природата, са педофили – дръжте ги!
От всичко това може да се стигне до предположението, че подпосланието на активното мероприятие е някакво фрапантно унищожаване на природата, което се готви някъде в България в полза на родни или чужди "мутри".
Човек може да остане с впечатлението, че държавата прикрива някакво огромно нещо и е негов съучастник. Може би и съществуването на държавните съучастници зависи от това дали ще продължат да прикриват истината.
Само че българите може и на пръв поглед да приличаме на руснаци, но не сме. Тук руските номера минават само до време. Все някога истината излиза наяве.
***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
