На днешния ден през 1908 г. политическата ни класа сама прави нещо значимо и немислимо, без да пита никого навън - както се оказва, за последен път в по-новата ни история.
Нашите управници, начело с княза и правителството, имат нахалството и дързостта да нарушат един от най-омразните ни международни договори наред с Ньойския - Берлинския. Ред фактори спомагат за успешното начинание:
Загиващата Османска империя, която едва намира сили само да скръцне със зъби за война, както и при Съединението.
Благоприятното "безразличие" на великите сили към инициативата на Фердинанд и Малинов - на големите фактори от "международното положение" точно в този момент нито им се воюва, нито им е чак толкова важно случилото се, нито имат възможност да водят война.
Огромна роля да се направят на разсеяни е и че още на следващия ден Австро-Унгария, разбирайки за акта в Търново, анексира на свой ред провинциите на ранената империя Босна и Херцеговина.
И не на последно място - бързата последваща дипломация на тристранката София-Високата порта-Москва, с която декларацията от старата ни столица е узаконена официално и международно.
И точка.
Разбира се, ще маркираме и огромната движеща сила на Нейно Величество Суетата. Възможността княз Фердинанд да се провъзгласи за цар въобще не е за пренебрегване като водеща в мотивацията му. Същата суета и самонадеяност, която ще прахоса само след няколко години всичко постигнато с първата Балканска война.
Пушка не пуква, капка кръв не се пролива - почти като при Съединението, когато загива нелепо единствено капитан Райчо Николов.
Може би и за това този празник си остана някак периферен за българина на фона на другите т. нар. национални. Няма паметници, няма гробове, няма мемориали. Сирени не вият за никого. А народът ни така е свикнал, съществувайки векове в своеобразна перманентна Задушница.
За обикновените хора реално не се променя нищо - нито поробител е прогонен, нито е сменен обществения строй. Бог знае по кошари и паланки кога са разбрали за случилото се и колко са го проумели.
Какво да правиш - "тарикатска" работа е била обявяването на Независимостта. А и защо трябва да гинем, когато съдбата и моментът ни дават възможност всичко да се случи хем "со кротце", хем тържествено.
Честит празник!
