Сигурно ще се шокирате, но основна характеристика на независимостта е това да си независим. Явно много хора се объркват от дължината на думата и приемат „независимостта“ като нещо банално и вече случило се. Все едно честваме рожден ден на някого, който не ни е много близък.
Наричаме се независими, но в случая това определение не буди гордост, а по-скоро обида. Това е все едно на най-тъпия в класа да му викат умника. Все едно на този, който не може да тича, да му казват бързия. Така и на нас – държавата, най-зависимата от какви ли не външни сили в Европа, бананова България, колонизирана България, България, тапицирана с чужди влияния – да наричаме независима.
Как сме независими, когато предаваме националната си валута въпреки желанието на народа?
Как сме независими, когато поставяме решенията на собствения си народ под решенията, вкарвани ни отвън?
Как сме независими, когато дори днес, на самия ден, се веят чужди знамена по националните ни институции?
Как сме независими, когато икономиката ни, или това, което е останало от нея, е прехвърлено в чужди ръце? Станало е притежание на чужди компании и се изстисква, докато може да пуска?
Как сме независими при положение, че селското ни стопанство е докарано до тотален погром и в момента едва ли имаме сили да се изхраним самостоятелно? Момент, не можем!
Каква независимост, по дяволите, при положение че трябва да сечем масиви с овощни дървета, за да могат да ни внасят ябълки от чужбина?
Как сме независими, когато на наша територия има чужди военни бази?
Каква независимост, когато правителството ни чака инструкции по най-важните и съкровени национални въпроси от други държави?
Каква независимост при положение, че партиите търчат по чуждите посолства, за да им одобрят кандидат-депутатските листи? И после тези същите наричаме народни избраници? Ще го повторя – народни!
Каква независимост, при положение че един референдум, произтекъл от народа, не можем да направим? Забранено ни е. От кого, бе, независими дами и господа?
Има още сто „как“, които оставям на вас.
В тази хубава страна независимостта е далечен спомен. Много далечен. Толкова далечен, че думата независимост вече е изгубила смисъл.
Скоро идва денят на ЗАВИСИМОСТТА, в който ще се черпи с безплатни кюфтета срещу правилно дадения ви глас. Защото по някаква непонятна за мен причина в най-широки граници продължаваме да имитираме нещо като свободна воля и независимост.
Прощавайте, ако съм ви развалил празника.
