Днес не е празник. А спомен. Че някога сме били независими и сме били достатъчно смели да се противопоставим на света и да кажем: „Ние сме свободни!“. Разбира се, тези времена отдавна минаха и сега правим помен на отдавна погребаната преди 37 години независимост.
Какво да празнуваме? Чуждите американски военни бази, окупирали България? Или марионетното правителство, което се чуди накъде да се завърти в позиция партер, та да обслужи господарите си в Брюксел и Вашингтон. Или медиите, които са купени и малко са останали тези, на които им стиска да са обективни?
Огледайте се. Вие, който четете тези редове, смятате ли се за свободен и живеещ в независима държава? Помните ли как Брюксел ни накара да затворим блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и от енергиен център на Балканите се превърнахме в изоставащи? Помните ли как ЕС нареди да си избием животните? Помните ли как ни определиха квоти за селското стопанство и на практика го ликвидирахме? Помните ли как искаха да приемем Истанбулската конвенция и като не успяха, се опитват да я пробутват чрез други текстове? Знаете ли, че сега ни задължават да признаваме еднополови бракове и да разрешаваме осиновявания на деца от еднополови?
Нима смятаме, че сме независими? Каквото кажат в Брюксел, Вашингтон и Тел Авив, това се случва в България. България сега се разпродава на парче. Вместо плодородна земя – пустиня, покрита с фотоволтаици. Вчера бях на язовир Батак – на острова може да се стигне пеша, а там – изсъхнали зловещи дървета. Язовир Пясъчник се е свил до размерите на средна локва. Сушата унищожава всичко, гората се изсича. А ние не можем да направим нищо!
Истината е, че без външна помощ няма да можем да се съпротивляваме и да направим нещо. Но също така е истина, че ако не започнем да се съпротивляваме, помощ няма да имаме и получим. И то не чрез партии и партийни котерии, които гледат само собствените си интереси и да се намърдат на тлъста заплата в парламента и властта.
Лека ѝ пръст на независимостта! Почетете в мълчание днешния ден. И си спомнете, че някога бяхме свободни….
