Междуфирмена задлъжнялост и фалити заплашват зърнопроизводителите в Добруджа заради изключително ниските добиви тази година. Жътвата на слънчогледа потвърди песимистичните прогнози – реколтата е до 50% по-малка в сравнение с миналата година. Положението с царевицата е още по-тежко, като на много места реколтата ще бъде нулева.
"Миналата година жънехме около 220-250 килограма от декар, а тази година от едно ожънато поле сме добили по 168 кг от декар. Царевицата не смея да кажа, защото още не сме влезли да я жънем. Но според мен добивът ще е някъде около 100-150 кг", заяви Илия Илиев, председател на Областен съюз на земеделските кооперации "Добруджа", цитиран от NOVA.
Проблемите се задълбочават заради спад в изкупната цена на пшеницата, която не може да компенсира загубите от другите култури. Същевременно банките повишават изискванията си за кредитиране на сектора, което допълнително влошава финансовото състояние на фермерите.
За четвърта поредна година сушата и високите температури в Добруджа нанасят непоправими щети върху реколтата.
"Първите данни са общо взето това, което очаквахме - по-ниски добиви от 2024 година. Добруджа жъне официално по статистика 165 кг/дка към този момент", подчерта Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ.
При царевицата ситуацията е още по-тежка и много площи ще бъдат обявени за пропаднали. "Добруджанският съюз е доста голям - над 160 фирми има в него. Това, което се наблюдава в момента, общо взето обезсмисля сеитбите на царевица оттук насетне", споделя Жекова.
Земеделските производители в региона търсят алтернативни култури, за да преодолеят кризата.
"Добруджа ще пожълтее. Има масова сеитба на рапица в момента. Вдигнати са доста площите с рапица. Това, което говорим с колегите е, че масово ще наблегнат на есенници", обясни Жекова.
"Ще заложим на рапицата. Даже в момента сме засели половината от предвидените площи. Но до момента нямаме никакви дъждове в нашия район. Имаме по два литра за пет месеца дъжд", заяви Илиев.
Търговията с пшеница, която е най-масово отглежданото зърно, е в застой. Добивите спрямо 2024 година са с 20% по-ниски.
Същевременно производствените разходи растат – цените на торовете продължават да се покачват, семената са двойно по-скъпи, а препаратите за растителна защита са поскъпнали с 35%. Дори в кооперации с добри резултати, като тази в село Сенокос, където са ожънали по 700 кг пшеница от декар, финансовите сметки не излизат.
Голяма част от зърнопроизводителите все още не са покрили загубите от миналата година. Нито пшеницата, нито държавната субсидия от 20 лева на декар могат да компенсират щетите. Очаква се и спад на рентите, които според специалисти на места ще бъдат между 30 и 60 лева на декар.
