Започва 34-тата Българска антарктическа експедиция и 4-тата на кораба „Свети Кирил и Методий“. Първата група учени – 9 логистици и 2 учени, заминават на 6 ноември рано сутринта, а ден по-късно от пристанище Варна ще отплава и българският кораб. Тази година той ще е 150 дни извън България. Очаква се да достигне българската база след около 45 дни. Общият престой на Шелдантските острови ще е между 45 и 50 дни. „През това време ще се реализират над 10 проекта, свързани с кинографски изследвания. Толкова наситена програма досега не сме имали. Ще бъде извършена и огромна логистична дейност с кораба. Освен пренасянето и превозването на материали, храна и всичко необходимо като екипировка, корабът ще превози над 80 тона различни товари“, каза Любомир Матеев, мениджърът по логистиката на българската база на Антарктида и заместник-директор на Националния център за полярни изследвания на пресконференция по повод старта на тазгодишната експедиция.
Има голям интересен проект, свързан с морските течения. Той се реализира съвместно с Института по геология в Хамбург. На кораба вече е монтиран голям радар, който ще спомогне за изследването на теченията и вълните.
„Колегите от Черна гора също ще работят от кораба по океаноложки проекти. Чисто логистично базата ще е отворена от 15 ноември до 6 март. И общо на нея се очаква да работят над 60 души, включително логистици, учени, строители и хора, които ще дообзаведат новата лаборатория“, уточни Матеев.
Тази година дамите преобладават в експедицията. „Те ще работят за видовото разнообразие в Южния океан. Трябва да се набележат мерки как да бъде опазена Антарктида“, каза проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на 34-тата Българска антарктическа експедиция. „Това е четвъртата експедиция на кораба НИК421. С тази четвърта експедиция доказахме, че сме морска нация“, каза той.
Антарктида заема една десета от земната повърхност — тя е общочовешко богатство, но и част от българската научна гордост. „Днес сме равни с нациите, които някога са откривали нови светове, докато ние сме били под османско владичество. Сега стоим рамо до рамо с тях в научното изследване на нови територии“, уточни професорът.
