Карловската многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Киро Попов" изпитва остър недостиг на медици. Лечебното заведение търси лекари по всички специалности и специалисти по здравни грижи. Няма достатъчен брой лекари във всички клинични звена. Пред ФАКТИ за проблемите в болницата говори адвокат Гънчо Гънчев, който е общински съветник в Карлово.
- Адвокат Гънчев, какво става в карловската болница. Питам ви, защото сте адвокат, но и общински съветник в Карлово. Ще спрат ли ражданията?
- Проблемът със спирането на ражданията в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ в Карлово не е изолиран случай, а резултат от дългогодишни управленски пропуски, липса на кадрова политика и институционално прехвърляне на отговорност.
Проблемите на общинската болница в Карлово не са от днес и вчера. Проблемите са трупани с години. Решенията и плановете за развитие на болницата, представени от ръководството на лечебното заведение, и усилията на общинското ръководство не дават резултат. Кадровата криза се задълбочава, болницата трупа все повече задължения, финансовите резултати се влошават, липсва стратегически подход, насочен към подобряване на финансовата устойчивост, качество на медицинските услуги и ефективното управление на ресурсите.
На този фон парадоксалното е, че само дни преди официално в социалните мрежи на общината да се обяви, че „Ражданията в карловската болница спират от 22 юли“, ръководството на болничното заведение представи пред нас - общинските съветници, План за развитие на МБАЛ „Д-р Киро Попов – Карлово“ ЕООД (2025–2027 г.). От анализа на текущото състояние се вижда, че болницата за 2024 г. е на загуба от 274 000 лева, налице са задължения към доставчици от 139 000 лева, налице е кадрова криза и недостиг на лекари и специалисти по здравни грижи. Разходите за персонал са над 121 % от общите разходи. Кадрово обезпечаване и привличане и задържане на млади лекари и специалисти по здравни грижи, чрез финансови (месечни стипендии) и материални стимули, предлагане на оборотни жилища, тристранни договори и практическо обучение, както и осигуряване на специализанти необходими за отделенията на болницата освен в отделенията акредитирани за това, но и с тристранни договори за обучение извън болничното заведение, не дават резултат. Същите тези цели и стратегии остават по-скоро с пожелателен характер, без практическо измерение. Реално развитие в тази посока не се наблюдава.
Липсата на персонал води и до изключително голямо натоварване на персонала на болницата.
Така за обезпечаване на извънредния труд общински съвет Карлово с решение гласува рефинансиране на три годишен договор за овърдрафт с банка, oт месец февруари 2025 г. Стойността на овърдрафта е 300 хил. лв., от които 298 хил. лв. вече усвоени. Само за първото тримесечие на 2025 г. МБАЛ „Д-р Киро Попов – Карлово“ ЕООД е на загуба 109 000 лева. Просрочените задължения към 31.03.2025 г., представляващи медицинска апаратура, лекарства и медицински консумативи, вода, горива, електрическа енергия и храна на болни са в размер на 180 000 лева.
В контекста на всичко изложено от мен, „ДА“ на практика от 22 юли ражданията в общинската болница са спрени, но Община Карлово сякаш остави всичко за последния момент. Община Карлово и ръководството на общинската болница се превърнаха в регистратори на събития.
- Вярно ли е, че педиатрите от Детско отделение отказват да консултират новородени с различна степен на недоносеност?
- Когато се обсъжда тема като здравеопазването, трябва да не се влага емоция. „Педиатрите от Детско отделение отказват да консултират новородени с различна степен на недоносеност“, под такова заглавие община Карлово обяви на жителите на шест общини, които болничното заведение обслужва, че причината за спиране на ражданията в общинската болница са именно педиатрите от Детско отделение. В тази връзка считам, че е непочтено и неморално да прехвърляме вината за неуспехите на ръководството на общинската болница и общината върху самите педиатри. Независимо, че педиатрите бяха депозирали молбите си за напускане на 13 юни, среща с тях, с цел отстраняване на проблема, бе проведена на 21 юли. На нея са присъствали кметът на общината д-р Емил Кабаиванов и председателят на Общинския съвет – Доньо Тодоров, управителят на МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД – д-р Даниел Пранджев, д-р Нася Димитрова и началникът на АГ отделението в лечебното заведение – д-р Андреан Минев. От изказванията на представители на Община Карлово – в лицето на кмета, председателя на Общинския съвет, както и изпълняващият длъжността директор на болницата, се създава впечатлението, че те по-скоро вървят след събитията, отколкото да ги предвиждат и предотвратяват. Липсва стратегическа визия и лична ангажираност на ръководството за развитието на болницата като модерно и работещо лечебно заведение в полза на хората. Твърди се, че непрекъснато се търсят нови кадри, полагат се усилия.
Направих си усилията да проверя в почти всички сайтове за предлагане на работа, но никъде не срещнах обяви за работа от страна ръководството на болницата.
Липсват обяви дори на сайта и фейсбук страницата на общината, няма такива и в над 20 – те фейсбук страници и информационни канали на територията на общината, които са с десетки хиляди последователи. Най-парадоксалното е, че такава информация липсва и на официалната страница на МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД. Последната обява е от 10 април и тя е за подаване на необходимата информация за свободни длъжности за специализанти по клинични специалности по сключен договор с МУ Пловдив за специалности - Акушерство и гинекология и нервни болести. Това ли е заинтересоваността на ръководството? В тази връзка периодично в общественото пространство се коментира, че умишлено болницата се води към фалит, инициират се подписки за нейното запазване и развитие. Гражданите на общината са притеснени за статута и бъдещето на болничното заведение.
- Какъв екип се грижи за бебетата?
- Педиатрите към днешна дата в общинската болница са трима, има и един стажант. За да функционира нормално едно такова отделение, са необходими между 5-7 лекари. Трябва да се вземе предвид и фактът, че отделението работи 24 часа. Опитът на общината Карлово и ръководството да прехвърлят вината за настоящата ситуация е меко казано неморален. Видно е, че педиатрите са много натоварени и са на ръба на физическите си възможности. Досега един лекар поемаше всички консултации, след неговото пенсиониране такъв няма, забележете - „дори и след като им бе предложено допълнително заплащане“ те отказаха, това е становището на общината. Проблемът в случая не е финансов, а по-скоро морален. Прекомерната натовареност на наличния медицински персонал, недостатъчната специализация на част от педиатрите в неонатологията (грижи за недоносени) и високата отговорност и риск при наблюдение на такива пациенти са водещите причини за отказа да консултират новородени с различна степен на недоносеност. Разговарях с педиатрите и мога да кажа, че тяхната позиция е принципна, защото отговорността за всяко едно новородено, особено недоносено, е отговорност на педиатрите. Липсата на кадрова обезпеченост и материална в това число води до високи рискове за новородените. В тази връзка общинската болница не разполага с неонатология и необходимото оборудване за обгрижване на тези деца. След стабилизиране на новородените те се изпращат със специализиран транспорт до Пловдив. Като самият транспорт идва без кадрова обезпеченост и е необходимо лекар педиатър да придружи новороденото до болничното заведение, което автоматично оставя без педиатър отделението в Карлово.
- Колко раждания има на година в болницата?
- Ражданията на годишна база в общинската болница, по данни на НЗОК, са 150-200 деца. За съжаление, основно в общинската болница се израждат непълнолетни и малолетни родилки, които представляват около 80% от общите раждания. При младите родилки в повечето случаи липсва проследяване на бременността. За съжаление, държавата системно пренебрегва един от най-сериозните и тревожни проблеми, а именно ражданията в ранна възраст сред малолетни и непълнолетни момичета. Това явление е особено разпространено сред представители на ромската общност, където липсата на проследяване на бременността е често срещано. Бъдещите майки не преминават през нито един акушеро-гинекологичен преглед и пристигат в болницата едва в момента на самото раждане – често в криза, с преждевременно раждане и тежки рискове за плода. В общинските болници липсва неонатологично отделение, а новородените – недоносени, тежащи 700 грама, 1 килограм или максимум килограм и половина – се нуждаят от интензивна грижа, специализирани кувьози и екипи, които да ги стабилизират. На практика акушер-гинекологът приключва своята работа с раждането, но от там нататък отговорността пада изцяло върху педиатрите, които често липсват или категорично отказват да поемат подобни тежки случаи.
Педиатричните отделения в малките общински болници са подложени на невъзможно натоварване, а детските лекари – буквално работят 24 часа без подкрепа.
В редица случаи в малките градове няма кой да поеме отговорност за недоносените бебета. Това води до спешно транспортиране към по-големи болници – най-често в Пловдив. Докато се осигури транспорт и прием, всяка минута е критична за живота на новороденото.
Хипократовата клетва задължава всеки един медик да спазва стандарт на поведение и отговорност към пациента, но нито в Закона за здравето, нито в НК лекарят е задължен да извършва дейност: извън компетентността му, при липса на условия и екип, при реален риск за живота на пациента.
- Оказва се, че случаите с родени недоносени бебета, при които се налага консултация с педиатър, са между пет и седем на месец. Защо?
- Въпросът Ви е в продължение на предходния. Явлението - раждания в ранна възраст сред малолетни и непълнолетни момичета все повече се задълбочава. В тази връзка е изнесената статистика от страна на общинските власти, че между пет и седем бебета на месец са родени недоносени, при които се налага консултация с педиатър. Това са почти половината от ражданията в общинската болница.
Общинското ръководство призовават в този труден за болницата момент педиатрите да направят „компромис“!
Нито един лекар не трябва да бъде принуждаван да избира между компромис със съвестта си и „удобството“ на една болна система.
Ражданията в Карлово трябва да продължат. Но не с лъжи, не с вина насаждана върху специалистите и не със затворени очи към проблемите. А с действия. С отговорност. И с цялата истина за проблемите, такава каквато е.
Педиатрите нямат правно задължение да поемат недоносени новородени, особено без апаратура и специализирана подкрепа. Това не е компромис, а престъпление с потенциален летален изход. Компромисът, който някои очакват от тях, би бил компромис със съвестта и медицинската етика и с живота на най-уязвимите пациенти – новородените.
В тази битка за живот не можем да оставим лекарите сами, не можем да изискваме от тях повече отколкото те могат да дадат. Въпросът не опира до пари, а до подкрепа и кадрова обезпеченост. Ние трябва да сме с лекарите, а не против тях.
Хубаво е общината преди да ги критикува, да им благодари за всеотдайността и да поеме своята отговорност за ситуацията, в която се намира лечебното заведение.
- Ръководството на здравното заведение продължава да търси специалисти „Детски болести“. Колко лекари са нужни…
- Усилията на болничното заведение относно кадровата обезпеченост и търсенето на нови кадри някак не се потвърждава от техните действия. Липсва каквато и да е кампания в тази посока, ние вървим след събитията и се надяваме проблемите да ни подминат. Търсенето на кадри не е декларативна форма, това са действия, срещи и черпене на опит от успешни модели на други общински болници.
Както видяхте Стратегическият План за развитие на МБАЛ „Д-р Киро Попов – Карлово“ ЕООД (2025–2027 г.) беше представен пред нас - общинските съветници, само дни преди да спрат ражданията в отделението.
В него се говори за стабилизиране и устойчиво развитие на лечебното заведение, за ефективно управление, стратегически инвестиции и развитие на човешкия капитал. Според плана болницата може да затвърди своята роля като ключов доставчик на здравни услуги в региона, за да се гарантира устойчив достъп до медицинска помощ за жителите на общината. Кога, в какви срокове? Предстои да видим!
- Болницата е общинска. Какво прави общината, за да я запази?
- Проблемът с общинските болници в България е дълбок и многопластов. Той засяга не само здравната система, но и сигурността, развитието и бъдещето на цели региони. Основните предизвикателства могат да бъдат обобщени така: липса на кадри, все по-малко млади лекари и медицински сестри избират да работят в малките населени места, масова емиграция на медицински персонал към чужбина, където заплащането и условията са по-добри, пенсиониране на ключови специалисти без адекватна замяна – като в случая с Карлово, където единственият педиатър, консултиращ родилното, се пенсионира, без да има кой да го смени. Не на последно място. Недостатъчно държавно финансиране, общинските болници са търговски дружества, които трябва сами да се издържат – парадоксално за публична здравна услуга. Здравната каса (НЗОК) покрива ограничен обем от дейности и често със закъснение.
Липсват целеви субсидии от държавата за поддържане на жизненоважни отделения (педиатрия, АГ, хирургия) в отдалечени райони.
Като допълнение. Политически и местни интереси и нездрав интерес за бъдещето на лечебните заведения. Много общински болници са жертва на политически конфликти между кмет, общински съвет и централната власт. Има данни и съмнения за умишлено водене към фалит, с цел приватизация или превръщане на болниците в частни структури, под контрола на определени икономически кръгове. Местни интереси пречат на назначения, на договори със специалисти и на ефективно управление. Ако не се вземат спешни структурни решения, прогнозата е тревожна.
Много болници ще бъдат преобразувани в Центрове за Спешна помощ, хосписи или социални услуги.
Раждания, педиатрия и хирургия ще изчезнат от цели региони – водещо до медицинска пустиня. Пациентите ще бъдат принудени да пътуват десетки километри до най-близката функционираща болница. За да преобърнем тази мрачна статистика, е необходима нова национална стратегия за финансиране и защита на общинските болници, защото те са социална инфраструктура. Промяна в модела – не като търговски дружества, а като публични лечебни заведения с базово държавно осигурено финансиране. Обвързване на медицинското образование с насочване на кадри в проблемни региони чрез договори и бонуси. Контрол и отчетност на местните управи и бордовете на болниците – включително законови мерки срещу умишлен фалит или злоупотреби. Ако държавата абдикира от общинските болници – абдикира от здравето на народа си.
