Министерството на здравеопазването иска близо 1 милиард лева за изграждането на Националната многопрофилна детска болница. Това заяви лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев пред журналисти на 12 юли 2025 г.
"Трудно ми е да кажа малко ли е, много ли е. Въпросът е, че историята с Националната детска болница започва от 1978 година, когато е започнал строежът и все още стои в строежа на Александровска болница. Оттогава досега не сме намерили сили, средства и политически разум да се построи тази болница. Един корпус е вдигнат и замразен, и сега сигурно няма да може да го разрушим в следващите 50 години. Премина се през различни етапи - 2004 беше годината, в която се взе решение да се вземе кредит от австрийска банка, след което парламентът реши, че този кредит е неизгоден", каза бившият здравен министър д-р Мими Виткова в студиото на "Денят ON AIR".
По думите ѝ винаги се намира повод и причина това да не се случи.
"В последните години виждаме сгъстяване на желанието да имаме Национална детска болница, въпросът е дали ще имаме такава, или ще се разнесем в следващите години. За високата цена трябва да ни отговорят политиците - защо я поръчаха. Възложено е на Европейската инвестиционна банка да направи проекта, България не може да си изготви проект, за да си построи болница. Звучи нелепо, обидно и унизително за нас като българи. И когато Европейската инвестиционна банка не намира фирма, която да изготви техническият проект, то тя работи с европейски цени за всичко", допълни Виткова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Тя припомни, че в цените е включено оборудването и строителството.
"Този, който вади цифрите за 1 млрд., трябва да отговори на въпрос кой и как е поръчал този проект. Той трябва да се преработи в българския му вариант, с български цени по отношение на строителството. Вероятно оборудването едва ли ще доведе до голяма снижение на цената, но поне строителството. Не знам колко пари ще отидат за събарянето на корпуса, за който споменах. Проблемът е, че дори ние да построим такава болница, как тя ще бъде организирана като кадрови потенциал. Доколкото следя информацията, необходими са около 300 лекари и 2 пъти повече медицински сестри, които ги нямаме. Какво ще сложи държавата в тази болница - легла, без персонал?", попита бившият здравен министър.
Виткова е категорична, че дефицитът у нас с кадрите е "трагичен".
"Тези дни излезе информация от европейските структури, че България вече е на първо място по брой на болнични легла на 100 000 души население, след нас е Германия, която години наред беше на първо място. Кому е нужно това? Непрекъснато строителство на нови и нови болници - абсолютно излишни в определени региони. Това води до дефицит на финансите там, където те са необходими. Идеята нали беше, че парите следват пациента, а при нас е това, че парите следват болничните легла. Ние позволихме цели региони в страната да са оголени от медицинска помощ, цели профили на медицината са закрити и ликвидирани", коментира гостът.
Мими Виткова е на мнение, че специализантите не са желани в тези болнични бази, защото "те черпят от техния Фонд "работна заплата".
"Заради това има диспропорции, в едно и също болнично заведение, което е база за специализация, едни лекари да получават 50-60 хиляди лв., а специализантите да получават под 1000 лв. Вероятно има и по-високи заплати за специализанти, но след като колегите извадиха фишове за заплатите си, не мога да не им вярвам, че има и такива ниски възнаграждения. Държавата бави решаването на този проблем. Виждаме с какво се занимават парламентаристите и виждаме честите смени на правителствата. Проблемите се решават на парче. Сестрите откога протестират? Повече от десетилетие ние ги оставихме на минимална работна заплата и се чудим защо ги няма, защо избягаха в Европа", добави тя.
Виткова заключи, че медицината не е за всеки.