Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници - Въздвижение на Светия Кръст Господен или Кръстовден.
На този ден вярващите се прекланят пред кръста, символ на вярата и спасението.
„Вижте каква е силата на кръста, когато Свети Апостол Петър бил осъден на смърт на разпятие, той казал: „Аз не съм достоен да бъда разпнат като Господа“. И пожелал да бъде разпнат с главата надолу. Готов да страда, защото е получил живот. И ние така да се окуражим и да носим кръста си на християни с достойнство“, каза българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Кръстът в християнството е символ на спасението и победата над злото. Българската православна църква извършва поклонение пред него четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Народни вярвания и традиции
Според поверията в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. На този ден се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома приготвя обреден хляб – кръстова пита, украсен с кръст.
Празникът е свързан с края на лятото и началото на есенния селскостопански сезон. В миналото е смятан за начало на есента и момента, когато денят и нощта се „кръстосват“. От Кръстовден започва и сеитбата на зимните житни култури, а в някои райони празникът е наричан Гроздоберник, защото бележи началото на гроздобера.
Църковното предание разказва, че Света Елена, майка на император Константин Велики, открила Гроба Господен и Кръста, на който бил разпнат Христос. Чрез допир до него бил възкресен наскоро починал човек, което потвърдило, че това е истинският животворящ кръст.
На 14 септември 335 г. над пещерата на Гроба Господен бил осветен храм. За да могат всички поклонници да видят Светия кръст, епископът го повдигнал над главите им – оттук идва и името на празника „Въздвижение“.
