Публикуваме пълния текст на интервюто, проведено на 14 юли 2025 г. от Econostream с управителя на Българската народна банка Димитър Радев, който след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. ще стане член на Управителния съвет на Европейската централна банка.
Г-н Радев, споделяте ли мнението, че лихвените проценти в еврозоната не бива да бъдат намалявани допълнително?
Не бих искал да правя прогнози относно бъдещи решения на Управителния съвет, особено преди официално да поема функциите си. От позицията на външен наблюдател мога да кажа, че досегашният курс на ЕЦБ изглежда балансиран. Корекцията от юни 2025 г. бе внимателно калибрирана, а всяка следваща стъпка следва да бъде строго обвързана с наличните данни. При настоящите инфлационни прогнози споделям мнението, че прагът за по-нататъшно понижение на лихвите трябва да остане висок.
Според Вас колко е вероятно инфлацията в еврозоната да се понижи по-трайно от очакваното?
Прогнозирането на инфлацията остава предизвикателство заради значителната несигурност. Възможно е временно понижение, но основният натиск – особено по линия на заплатите и цените в сектора на услугите – остава осезаем. В по-широк план, рискът от продължително понижена под целта инфлация следва да се преценява внимателно, като се отчитат вече постигнатите резултати по отношение на стабилизирането на инфлационните очаквания.
Смятате ли, че има риск икономическият растеж в еврозоната да се забави допълнително?
Възможността за по-слаб растеж не бива да се подценява, особено в условията на глобална несигурност и нарастващи геополитически напрежения. Един от ключовите фактори е фискалната политика. С постепенното оттегляне на антикризисните мерки от пандемичния период, приоритет трябва да стане възстановяването на фискалните буфери по начин, който подкрепя растежа. Липсата на синхрон с паричната политика или забавянето на нужните фискални корекции може да отслаби доверието на пазарите и да увеличи риска от влошаване на икономическата среда. Картината се усложнява допълнително от необходимостта от по-високи разходи за отбрана, които макар и наложителни, могат да ограничат фискалната маневреност. В този контекст координацията между фискалната и паричната политика е от решаващо значение за макроикономическата стабилност.
Притеснява ли Ви последното поскъпване на еврото и евентуалното му влияние върху инфлацията?
Валутният курс е важен елемент в механизма на паричната трансмисия, а рязката му промяна може да окаже влияние върху инфлацията. ЕЦБ обаче не цели постигане на конкретен валутен курс и аз изцяло подкрепям този принцип. Докато динамиката на валутния курс е плавна и отразява фундаментални икономически фактори, ефектът върху инфлацията би трябвало да остане ограничен. Разбира се, тези процеси трябва да се наблюдават внимателно с оглед на основната ни цел – ценова стабилност.
Съгласни ли сте с мнението на вицепрезидента Луис де Гиндос, че курс на еврото над 1,20 долара би бил проблематичен?
Вицепрезидентът де Гиндос основателно подчерта значението на валутния курс, когато той започне да влияе върху инфлацията и условията на финансиране. Не бих желал да коментирам конкретни равнища, но съм напълно съгласен, че съществените или резки колебания изискват повишено внимание. В крайна сметка важното е валутната динамика да бъде в съответствие с мандата на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност.
Вече извън ли сме рестриктивната територия по отношение на паричната политика?
На този етап, особено от гледна точка на външен наблюдател, бих бил предпазлив в изказването на категорични оценки. Юнската корекция промени настройката на политиката, но дали вече сме напуснали рестриктивната зона или просто се приближаваме към неутралната, е въпрос на текуща оценка, базирана на постъпващите данни и инфлационната динамика. Важното е паричната политика да остане в синхрон с мандата за ценова стабилност и да се ръководи от ориентирана към бъдещето, основана на данни рамка.
Какви обстоятелства биха оправдали преход към стимулираща парична политика?
Подобен преход предполага наличие на убедителни и устойчиви доказателства, че инфлацията трайно се доближава до целевото равнище и че балансът на рисковете ясно се е изместил надолу. С оглед на настоящата несигурност и сложността на трансмисионните канали, всяка такава промяна – ако бъде предприета – трябва да бъде внимателно обмислена и базирана на цялостен анализ на данните. Вероятно ще става дума за постепенен процес.
Съгласен ли сте с колеги от Управителния съвет, че инфлационният ефект от търговските тарифи може да е подценен в последните прогнози?
От гледна точка на външен наблюдател смятам, че рисковете, свързани с протекционизма и търговската фрагментация, са реални и заслужават внимание. Въздействието на тарифите невинаги е незабавно, но с течение на времето може да доведе до повишени производствени разходи, затруднения по веригите на доставки и в крайна сметка – до инфлационен натиск. Това са структурни фактори, които трябва да бъдат включени в средносрочния анализ на риска.
Смятате ли, че евентуалното отклоняване на евтини китайски стоки към Европа може да се отрази на инфлацията в еврозоната?
При някои групи стоки е възможно да се наблюдава дезинфлационен ефект от подобно отклоняване, но засега цялостното въздействие върху инфлацията в еврозоната остава ограничено. Дали това ще се превърне в трайна тенденция ще зависи от редица геополитически и икономически фактори. По-скоро бих поставил този въпрос в по-широкия контекст на влиянието на глобалните преструктурирания на веригите за доставки върху ценовата стабилност.
Наскоро заявихте, че ръководите една от по-консервативните централни банки и че не възнамерявате да променяте тази позиция. Какво разбирате под „консервативна“?
Под „консервативна“ разбирам политика, основана на стабилност, дисциплина и доверие в институциите. Това означава последователност, устойчивост на краткосрочен натиск и твърда ангажираност към основната цел – ценова стабилност. Тези принципи са напълно съвместими с мандата на ЕЦБ и ще продължа да се ръководя от тях и в бъдещата си роля.
Вашите възгледи по-близки ли са до по-стриктната позиция на Изабел Шнабел или до по-умерения тон на Пиер Вунш и Йоахим Нагел?
В Управителния съвет ще работя с всички колеги с уважение и откритост към различните гледни точки. Моята позиция се основава на традиция, която поставя акцент върху благоразумието, решенията, базирани на данни, и твърда антиинфлационна ориентация. Не се идентифицирам с конкретни етикети – ръководя се от отговорността за изпълнение на мандата за ценова стабилност.
Предвид все още високата инфлация в България, очаквате ли с нетърпение започването на затягане на паричната политика?
Независимо от относително по-високите равнища, инфлацията в България остава в рамките на критериите за ценова стабилност. Освен това страната функционира в режим на валутен борд, което означава, че паричната политика на практика се импортира от еврозоната. Като централна банка допълнително усилваме трансмисията чрез инструменти като високото изискване за минимални резерви — в момента 12%. За овладяване на инфлацията са нужни също така последователна фискална политика, структурни реформи и силни институции — области, в които е необходим сериозен напредък. С оглед на предстоящото ни присъединяване към еврозоната, фокусът се измества от национални към общоевропейски инструменти, което съответно, ще се отрази и на моята роля.
Кои са най-значимите рискове по време на прехода към еврото, особено по отношение на ценовата стабилност и инфлационните очаквания?
Всеки преход от подобен мащаб крие рискове, особено по отношение на обществените нагласи. Ако възприеманите ценови корекции не бъдат добре управлявани, дори временни сътресения могат да доведат до нежелани ефекти върху инфлационните очаквания. Затова поставихме акцент върху прозрачността, навременната комуникация и силната институционална координация. Запазването на общественото доверие и предвидимостта през целия преход е от ключово значение.
Предвид последните данни за инфлацията, убеден ли сте, че конвергенцията ще остане устойчива след въвеждането на еврото?
Конвергенцията не е еднократен акт, а продължителен процес, който изисква постоянни усилия. България постигна значителен напредък, но устойчивостта ще зависи от запазването на благоразумна фискална политика, ефективното усвояване на европейски средства и конкурентна икономическа среда. Убеден съм, че при правилни политики конвергенцията ще остане стабилна след присъединяването към еврозоната.
