Да няма крайности в оценките за разследваните кмет и заместник-кмет във Варна и София преди да се е произнесъл съда. Това е мнението на председателя на парламента Наталия Киселова за предаването "Говори сега" на БНТ.
Според нея, обаче, не трябва и да се поддържа тезата, че "когато си в опозиция, не трябва да бъдеш докосван". Киселова коментира и гласуването на "Продължаваме промяната" в последния вот на недоверие, при който депутатите гласуваха заедно с вносителите срещу кабинета.
Вижте цялото интервю на Надя Обретенова с Наталия Киселова:
Надя Обретенова: Госпожо Киселова, поредни два отхвърлени вота на недоверие, днешният и този за финансовата политика на кабинета, което беше последвано от приемане на страната ни в еврозоната. Удължи ли се така хоризонтът на управлението на кабинета "Желязков"?
Наталия Киселова: Аз мисля, че амбицията, която беше заявена през януари, не само до приемането на България в еврозоната, а за по-дълъг мандат, да не кажа пълен, така че това е поредната стъпка или препятствие, което беше преодоляно и продължаваме напред. Инструментът вот на недоверие е възможност на опозицията да влезе във фокуса на внимание. Имам чувството, че са започнали по реда на всеки един министър да има вот на недоверие и така да обръщат внимание върху себе си. Това отнема време, но пък от друга страна мисля, че държи в кондиция правителството и мнозинството да са нащрек, така че има и позитивна страна, освен, разбира се, продължителните пленарни заседания.
Днес видяхме как гласуваха депутатите от "Продължаваме промяната" - "за" вота на недоверие. Смятате ли, че тази промяна, която настъпи, по някакъв начин ще пренареди гласуването в пленарната зала и по други законопроекти?
Разбира се, това е решение на народните представители от парламентарната група да гласуват по този начин. Аз се надявам, че ще размислят, защото по определени въпроси внасянето на вот на недоверие е самоцелно и по-скоро трябва да четат внимателно мотивите.
Водещата новина за България тази седмица е приемането на еврото от началото на 2026 година. По този начин, според Вас, завършва ли напълно европейската ни интеграция?
Тъй като европейската интеграция е процес, а не еднократно действие, влизането на България в еврозоната е влизане в ядрото на държавите членки и то ще постави нови предизвикателства пред всяка една власт. Така че и занапред ще има въпроси, по които ще трябва да бъдем проевропейски, да кажа, да се доказва България, така че това е стъпка в правилната посока. Предстоят и други.
Разбирате ли тези, които се притесняват, какво чувате в гласовете на протеста на хората против еврото? Подобни гласове има и вътре, в пленарната зала.
Разбирам ги, това е част от политическия дебат. Въпросът е - какво е алтернативното, което може да бъде предложено? Моето лично разбиране е, че България е в рамките на най-доброто място, в което е възможно да членуваме в момента и това ни гарантира в бурния геополитически бульон да сме вързани някъде, за нещо по-стабилно. Така че проевропейското бъдеще на България, мисля че в момента е без алтернатива, защото, виждате, противниците на влизането в еврозоната вече говорят за излизане въобще от Европейския съюз. И е хубаво, когато се вдига определен лозунг, да си даваме сметка какви са последиците, а не обичайно, като направим нещо и тогава да търсим какво е можело да случи, ако не бяхме взели решение. Така че, разбирам ги, но алтернативата, която предлагат, не я приемам.
В деня на гласуването за приемане на България в еврозоната от комисаря Домбровскис чухме много добри думи за финансовата стабилност на страната, но и една препоръка - България да продължава с реформите и в никакъв случай да не спира и да не се отказва. Към реформите поставяте ли антикорупционното законодателство?
Това е проблем от повече от десетилетия, така че е нормално да бъде във фокуса на работата на Народното събрание. Ако проследим как е еволюирала идеята, първо беше само с административни мерки да бъде борена, сега вече към тях се добавиха и наказателно-правни. Това доведе и до промяна във философията и на закона, и на начина на формиране. Преценихме след разговори с колеги промените да бъдат минимални и да отразяват решението на Конституционния съд от миналата година, във връзка с мнозинството, с което се избира комисията. Другите въпроси са да бъде направено работещо и ново селектиране, което номинационната комисия, по смисъла на Закона за противодействие на корупцията, за да може да бъде обновен съставът. Защото след като влезе в сила, повече от година и половина, органът не е формиран. Така че това е минималното, което правим.
Правилно ли разбирам, че подкрепяте с обикновено мнозинство да бъдат избирани членовете на Антикорупционната комисия?
Думата "подкрепям" е неточна. Аз поддържам, че въобще не трябваше да се минава към квалифицирано мнозинство, защото Конституцията е предвидила квалифицирани мнозинства не просто за органи, въпреки че беше въведено и за инспектората, и за членовете на Висшия съдебен съвет. Конституцията предвижда квалифицирани мнозинства за важни, стратегически за държавата решения.
Да, но опозицията сега казва: "С това обикновено мнозинство управляващите, с подкрепата на "ДПС - Ново начало", ще си изберат удобна комисия". Ще си изберете ли удобна комисия?
Какво друго да кажат? Аз единственото, което през цялото време и като експерт в предишната си битност, и сега, като народен представител, през цялото време се чудя защо трябва да се повдига въпрос, който е видимо, че трябва да бъде решен по определен начин? И ако можем, това, разбира се, ще бъде и възможност през номинационна комисия. Нека да видим кои са кандидатите. Ние още не знаем кои са хората, но вече те ще бъдат дамгосани. И това е една от причините голяма част от хората, които бъдат поканени, да откажат да участват, защото подозират какво ще се изкаже върху техните кандидатури.
Вие нарекохте "ДПС - Ново начало" "съдружници по неволя". Защо? Подкрепата от тяхна страна постави ли в зависимост управлението от волята на една парламентарна група, от един парламентарен лидер?
Обичайно това е наративът, който се налага. Но ако сте по-внимателни, ще видите еволюция във възгледите на народните представители и на парламентарните групи по-общо. От едната страна са парламентарните групи и народните представители, които не искат избори. От другата страна са онези, които искат да се отиде на предсрочни парламентарни избори. Така че съдружието е за онези, които подкрепят правителството и да не се отива на предсрочни избори.
Много ли са гласовете за отиване на предсрочни избори? Какво наблюдавате Вие? Вотовете на недоверие демонстрация ли са на това?
Категорично. Колегите, които се подписват под исканията за вот на недоверие и които след това участват в дискусиите, категорично си го казват: "Нашата цел е да бъде свалено правителството и да се отива на предсрочни избори". Те си го заявяват и мислят, че това е нещото, което винаги трябва да бъде провидяно зад всяко едно искане.
И в последния доклад на Европейската комисия по отношение на върховенството на правото е отбелязано, че България трябва да демонстрира устойчивост и постоянство при разследването на делата, свързани с корупция. Защо се говори, госпожо Киселова, толкова много за корупция? Тя се разобличава в едни много шумни разследвания, а след това делата нямат същата съдба в съда.
Каква устойчивост да има, когато за 4 години периодично отивахме на предсрочни избори? За да има устойчивост, тоест органите да бъдат достатъчно с дългосрочен хоризонт...
Искате да кажете, че прокуратурата се повлиява от...
Не говоря само за прокуратурата. Ако влезем в разговор, ще видим как изглежда промяната в реда на органите, които събират данни, които впоследствие да станат доказателства. Не само през даване на разследващи функции на Антикорупционната комисия, но и на органи, които са в НПК. Съобразяването с политическата конюнктура не е от днес. И е нормално там, където няма политическа предвидимост, да има и отслабване на усилията. Ако трябва така да резюмирам, според мен задържането на това правителство ще доведе и до промяна в следващия доклад догодина. Защото в момента правим снимка на коя година? На 2024-а. А правителството е от 2025 г.
В този смисъл коментирайте нещо конкретно. И то е разследването от последните 48 часа на случая "Боташ" и разпитите и обиските на Росен Христов и Деница Златева.
Имало е данни или сигнал и са започнали предварителна проверка, въз основа на която и разследване. Дотогава, докато няма представени материали на прокурора, това са процесуални действия, които няма как да бъдат коментирани.
Много широко коментиран е договорът с "Боташ", какво е Вашето мнение?
Това е друго. Защото когато се правят оглед и обиск в дома на конкретен човек, тогава търсим отделна наказателна отговорност. Другият въпрос, и той вече е по-сериозен, е колко е бил необходим договорът, дали е бил единствено възможен и тук какви са настъпилите последици, може ли да бъде предоговорен, така че това има и по-общ икономически и политически аспект. Така че, да се коментират процесуално-следствени действия по отношение на конкретни хора, да, ако са нарушили правилата и има извършено престъпление, да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Но въпросът дали България трябва да продължи да трупа дългове по договора е въпрос, който правителството полага усилия да бъде предоговорен. И там мисля, че трябва да бъде подкрепен министърът на енергетиката.
Кметът на Варна, заместник-кметът на София, станаха обект на разследване с подозрения за корупционни практики. "Продължаваме промяната" видяха в това политическо преследване Коментирайте, моля, и тези въпроси.
Атаките, както колегите ги наричат, спрямо кметове, са поредните. Ако се върнем назад, в предишни месеци имаше от други парламентарни групи пък заявление, че техни кметове се атакуват. Когато някой бъде избран, той вече е кмет на всички. И тъй като нямат имунитет, във всеки един момент е възможно да бъдат обект на наказателно производство, това е разумно. Това е възможно. Нека да не сме преди съда. Нека да видим какво ще представи прокуратурата и дали привличането към наказателно отговорно ще бъде вече последвано и от по-сериозни действия. Дотогава, докато е обект на предварителни проверки, мисля, че не трябва да сме толкова крайни в оценките. А че когато си в опозиция, да не бъдеш докосван, не може да бъде поддържано като теза. Аз лично не приемах Комисията за противодействие на корупцията да има разследващи функции. Но това беше един от аргументите за борба с корупцията. Същите тези колеги, които сега обвиняват за репресии. Така че, когато си създал определено законодателство, трябва да си с ясното съзнание, че то може да бъде приложено и спрямо теб. Затова трябва да сме внимателни.
Да се върнем на еврото. Със свое решение Вие не допуснахте въпроса за референдума, предложен от президента, да влезе за обсъждане в пленарната зала. Към днешна дата как бихте постъпили, като имате предвид одобренията, но и критиките, които получихте?
Вие казахте "решение". Всъщност става дума за разпореждане като правен акт. С времето и след разговорите с много хора, които и подкрепят, и критикуват, и от дистанцията вече на тези два месеца, които изминаха, мисля, че съм постъпила правилно. Това е едно от нещата, които със сигурност ще бъдат акт от моята публична позиция и във времето занапред. Но едно нещо мисля, че трябва като заключение да се каже - това беше акт, който съм консултирала не само с моята парламентарна група, но и с други парламентарни групи, преди да бъде направено. Да изглежда, че сама съм седнала и съм решила нещо, малко наивно звучи.
Предстои КС да се произнесе по въпроса дали като председател на парламента Вие сте компетентна да прецените изискванията, при които е допуснато произвеждане на национален референдум, като отклонявате предложение, направено от субект, овластен със закон. Така зададеният въпрос от страна на президента направи ли по-труден вашия институционален диалог?
Органът, който взема решение за произвеждане на национален референдум, е Народното събрание. При ред и условия в закона. И тогава, когато редът и условията а са по закон и единствено Народното събрание може да се произнесе по отношение на национален референдум, в този контекст мисля, че трябва да гледаме и всички последващи усилия. Защото имаше още едно усилие за приемане на решение за произвеждане на национален референдум в началото на този месец.
Темата за РСМ е особено деликатна за съседите ни и особено след гласуването в ЕП. Вие го засегнахте донякъде и при гостуването на председателя на албанския парламент. Как да убедим Скопие, че разговорът между нас е по-важен, отколкото спор, който е непродуктивен?
Разговорът за интеграцията на Западните Балкани е разговор, който България води повече от десетилетия и мисля, че ние сме първите, които във всеки един труден момент са подали ръка на РСМ. Не поставихме претенции при признаването, не сме поставили и претенции по отношение на името. Това го видяха всички непредубедени и когато стана пожарът в Кочани, България първа се притече с медицински специалисти. Тези човешки и държавнически постъпки, мисля, че показват какво е отношението ни като държава и общество към нашите съседи. Има обаче един въпрос, който е много важен и остава някак си встрани. След като е сключено споразумение между РСМ и ЕС в лицето на Европейската комисия, това вече не е проблем на България. Това е въпрос, който нашите съседи трябва да извървят. Аргументите, виждате през какви емоционални изблици минава част от политическия елит, да твърдят, че ние сме хората, които ги спират, е некоректно. Надявам се, че като отмине предизборната кампания, защото им предстоят местни избори, ще видят, след като се обърнат назад, че ние сме тези, които сме ги подкрепяли най-силно. Нашето разбиране и за Албания, и за РСМ е, че те трябва да са част от ЕС. Албания е държава, в която пък имаме българско национално малцинство. Те полагат много сериозни усилия и първоначално бяха заедно, но след като видяха упорство в елита на техните и наши съседи, са преценили да продължат сами, тъй като тичат доста по-бързо по европейската пътека.
Опозицията някого пъти иска Вашата оставка като председател по най-различни поводи.
Винаги когато има искане за оставка, гледам дали причината не е била в мен. Много често обаче и това, мисля, ще го видят обективните наблюдатели, е по-скоро политическа атака, а такива има към всеки председател, който го поддържа мнозинството, така че в този контекст ги приемам голямата част от исканията.
