"Всичко, което ме привлече към Германия, го нямаше. И в един момент си казах - стига толкова. Не искам децата ми, ако някога имам такива, да израснат в тази държава", казва Янис. Той пристига в Германия от гръцкия остров Самос на 18-годишна възраст, за да следва инженерство. Но през 2020 решава да се върне в Гърция - след 16 години в Германия.
"Мързеливият грък", "корумпираният грък"
Янис работи в германския град Есен като проектен мениджър в частния сектор, а после и като строителен инженер в публичния сектор. Накрая опитва късмета си и като специалист на свободна практика. "Направих всичко по силите си, за да изградя живота си тук, но непрестанно се сблъсквах с пречки", споделя 39-годишният мъж. Спомня си един конкретен пример. "Работех на един строителен обект, а клиентът отказа да плати последната вноска - над 100 000 евро. Каза ми, че нямало да ми позволи да забогатея в Германия."
Според Янис това е красноречив пример за негативното отношение към мигрантския му произход. Именно такива преживявания го карат да се чувства така, сякаш никога не е бил приет в обществото. Той осъзнава, че колкото и да се интегрира, винаги ще гледат на него като на "онзи грък". И в крайна сметка това го мотивира да напусне Германия. "Първо в университета ти подмятат, че си "мързеливият грък", после на работа ставаш "корумпираният грък". Аз се гордея, че съм грък. Всичко това стана токсично за мен", разказва мъжът.
Една четвърт от мигрантите обмислят да напуснат Германия
Ново проучване показва, че опитът на Янис не е изключение. Въз основа на допитване сред 50 000 мигранти, които са се преместили в Германия на възраст между 18 и 65 години, проучването установява, че всеки четвърти обмисля да напусне страната. В изследването не са включени търсещи убежище, която все още нямат признат статут на пребиваващи в Германия. Според резултатите Германия ще напуснат най-вече хора, които са високообразовани, успешни и добре интегрирани - т.е. хората, от които страната има най-голяма нужда.
Според проучването причините, обуславящи намерението за емиграция от Германия, са "резултат от сложното взаимодействие между индивидуални характеристики, икономически причини и социалната интеграция". Респондентите често отбелязват като причини семейството си в родината, политическата си неудовлетвореност, високите данъци и бюрокрацията.
Малко над една четвърт от хората в Германия имат мигрантски произход. Около 6,5 милиона души са се заселили в страната от 2015 г. насам, като много от тях са сирийци и украинци.
"Сякаш си призрак"
Утку Сен е 33-годишен инженер по киберсигурност. Младият мъж напуска Германия след три години живот в страната. Причината - усещането, че е изключен от обществото. Първата му година в Берлин била "като меден месец", но след това Сен осъзнал колко труден може да бъде животът за чужденец, който не говори немски достатъчно добре. "Като турчин винаги се чувствах като гражданин втора категория. И осъзнах, че ще ми отнеме десетилетия да стана част от германското общество", казва той.
Сен публикува видео, в което на турски обяснява за ежедневната дискриминация, която е усещал в Германия. В него оприличава живота в Германия с филма "Шесто чувство". "Има живот там някъде, далеч от теб. Но ти се скиташ като призрак. Другите дори не знаят, че съществуваш, не можеш да общуваш с тях", обяснява Сен.
Впоследствие младият мъж се премества в Лондон. Казва, че възможността да говори с хората на английски много улеснява живота му. "За разлика от германците, британците като цяло са по-отворени към чужденците и другите култури. Тук не съм се сблъсквал с дискриминация", казва той.
"Започнах да ставам по-студена"
Според Калина Великова от България да говориш езика перфектно не ти помага непременно да разбиеш бариерите в Германия. Великова е на 35 години и е живяла девет години в Бон, където е учила и работила. Казва, че се е чувствала изолирана и като студентка, въпреки че говорела перфектен немски език. "Никога няма да забравя колко дълго им отне на хората да ме допуснат до себе си - дори просто като тяхна състудентка. Случваше ми се един ден да говоря с някого, а на другия той да се преструва, че не ме познава. Това просто не се случва там, откъдето идвам", разказва Калина.
С течение на времето социалната изолация започнала да ѝ се отразява. "Започнах да ставам по-студена. Чувствах се сякаш развивам алергия към Германия, а не исках да е така." През 2021 Великова напуска Бон и се връща в София, където сега работи като мениджър на проекти. "Разбира се, тук също има ежедневни борби. Но като цяло качеството ми на живот се подобри - въпреки че печеля по-малко и работя повече."
Деликатен въпрос за политиката
Според икономиста Кристиан Дустман езикът си остава ключов фактор за интеграцията. В същото време експертът смята, че усещането за негостоприемност не е уникално за Германия. "Ако направите подобно проучване във Великобритания, отговорите навярно няма да са много по-различни от тези в Германия", казва той.
Проучване на фондация "Бертелсман" от 2024 показва, че все повече хора в Германия са притеснени от потенциалните негативни последици от миграцията - опасяват се например от повишаване на разходите за социални помощи, от недостиг на жилищна площ в градовете, от предизвикателства за образователната система. Затова, според Дустман, политиците трябва да подхождат много внимателно: "Политиката трябва да се движи по много тънка линия - да не разширява твърде много населението и в същото време да бъде гостоприемна към новодошлите, които са важна част от икономиката и от обществото".
Автор: Синем Йоздемир
