Американските удари по ирански ядрени обекти бележат не просто нова фаза на конфликта в Близкия изток, но и кръстопът в президентството на Доналд Тръмп. Това коментира по NOVA Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.
„Ударите не бяха съгласувани с Конгреса, нито с международни партньори. Те бяха решени еднолично и носят тежък политически риск за Тръмп“, заяви Чернева. По думите ѝ, президентът търси бързи победи и ефектни резултати, особено след неуспеха да постигне напредък в диалога с Русия.
„След като не успя да убеди Путин да седне на масата на преговорите, Тръмп се насочи към Иран – по-ясен и по-слаб противник, особено в този момент“, коментира тя.
Чернева подчерта, че въпреки американската атака, иранската ядрена програма не е напълно унищожена – складовете с обогатен уран вероятно са преместени, а Международната агенция по атомна енергия съобщи, че няма изтичане на радиация. Това създава условия за продължаване на военните действия, освен ако не се стигне до дипломатически пробив.
На въпрос дали призивът на Тръмп за „мир“ е реалистичен, Чернева отговори: „Мирът има много значения. Ако става дума за пълно унищожаване на ядрените способности на Иран, включително за мирни цели – това е задачата на Израел, която САЩ подкрепят. Но ако целта е смяна на режима в Техеран, това би означавало дългосрочен ангажимент и навлизане в нова, още по-мащабна война в Близкия изток“.
Според нея, през следващите дни ще стане ясно дали САЩ ще ограничат участието си до военни удари с „ефект и отстъпление“, или ще се въвлекат трайно в конфликта – с всички последствия за региона и света.
