ДВ: "Репортери без граници" разкритикува в своя позиция съдебното решение срещу журналиста Борис Митов и Медиапул. Това е втори случай на дело шамар срещу медията само в рамките на броени години. Колко опасна е подобна тенденция?
Павол Шалай: Тези дела застрашават медийната свобода в България. Това е причината България да е толкова ниско в нашия индекс за свобода на медиите. Страната има третия най-лош резултат след Кипър и Гърция - на 70 място от 180 държави. Проблемът с делата шамари го има от години, а единственото, което чуваме от властите, са обещания.
Случаят с Борис Митов и Медиапул показва, че в България има нужда от системна защита на журналистите от дела шамари. Има европейско законодателство и препоръки, както от ЕС, така и от Съвета на Европа - решението е там. Просто е необходима политическа воля, за да бъде приложено. От "Репортери без граници", заедно с други организации, планираме посещение в България през септември - и делата шамари са един от проблемите, които ще повдигнем пред българските власти.
ДВ: Имате ли потвърждение от българските власти, че ще се срещнат с Вас? И какви са другите проблеми, които ще повдигнете пред тях?
Павол Шалай: Нямаме потвърждение. Виждаме сигнали, че има желание да се обсъдят тези теми с нас. В момента подготвяме срещите. В миналото сме обсъждали проблемите с българските власти. Имаше дори план, консултации, за да се направи нещо срещу делата шамари, но няма никакви систематични действия.
ДВ: Кои други проблеми в България Ви притесняват?
Павол Шалай: Независимостта на обществените медии. Очевидно има проблем с Българската национална телевизия, мандата на генералния директор и процедурата по избор на нов. Друг проблем е руската пропаганда. Полицейското насилие също беше сериозен проблем преди няколко години. Там последваха наказания, но трябва да видим план за предотвратяването на подобни инциденти. Има и случаи на сериозни атаки към журналисти, особено от страна на крайнодесните партии.
ДВ: През 2024 година Европейският парламент прие директива срещу делата шамари. Достатъчна ли е тя, за да се преодолее този проблем?
Павол Шалай: Краткият отговор на този въпрос е: Не. Тази директива покрива единствено транснационални случаи. За да бъде приложена, трябва да участват поне две държави: например жалбоподателят да е в една държава, а медията - в друга. Но повечето случаи в Европейския съюз - като тези с Борис Митов, Медиапул, Bird и Биволъ - са национални.
Тук трябва да се прилагат препоръките на Европейската комисия, които са много издържани, но не са правно обвързващи. Другите препоръки са от Съвета на Европа, които също са много добри. Но трябва държавите в Европа да прилагат тези мерки. И не става въпрос за идеология. Медиите имат тези проблеми без значение от тяхната политическа ориентация. Това е общ проблем. В общ интерес е да нямаме такива присъди, заради които медии трябва да плащат десетки хиляди - по този начин присъдите могат да доведат до тяхното затваряне. Да не говорим за психологическия натиск - както при предишното дело срещу Медиапул, което те спечелиха и след обжалване.
ДВ: Но сега "Лев инс" обжалва на трета инстанция.
Павол Шалай: Точно така. В България винаги е една крачка напред и после една назад. Това важи и за правосъдната система. Имаме нужда от мерки и съответното законодателство. Една от мерките е компенсация за жертвите на този натиск. Друга е санкция срещу съдещите ги.
ДВ: Както знаете, в България и в момента има протести срещу начина, по който работи правосъдната система. Актуалният случай с Борис Митов и Медиапул също повдига много въпроси в тази посока. Получавате ли оплаквания от български журналисти, че стават жертва на натиск от правоприлагащите органи?
Павол Шалай: Това дело е започнато от съдия. Такова нещо не се случва в други държави от ЕС. Имаме подобен случай в Сърбия. Това е вид сплашване - и то от съдия, който трябва да гарантира върховенството на закона. Подобни казуси водят до автоцензура, освен всичко останало.
Много е важно новото българско правителство да даде ясен сигнал, че иска да адресира тези ендемични проблеми с медийната свобода в България. България беше на дъното на нашата класация години наред, сега не е последна, но има много път да се извърви.
ДВ: Делата шамари са проблем в цяла Европа. Бихте ли казали, че бизнесмени, политици, а в българския случай - и съдии, се "вдъхновяват" от своите "колеги" в други държави, които завеждат подобни претенции?
Павол Шалай: В миналото журналистите в Европа бяха по-често заплашвани с физическа саморазправа. В някакъв момент политиците и бизнесмените установиха, че могат да затварят устата на журналистите, без да проливат и капка кръв. А начинът, по който могат да им затворят устите, е като превърнат правосъдието в оръжие. Тогава бяха открити и делата шамари. Това се превърна в огромен проблем в ЕС - имахме такива случаи в Италия, във Франция, в Словакия, в Полша. Там проблемът беше огромен по време на управлението на "Право и справедливост". Затова и ЕС се мобилизира и прие законодателство, което наричаме закона "Дафне" на името на Дафне Галиция. Когато тя беше убита в Малта, срещу нея имаше заведени близо 50 дела шамари. И въпреки приетото законодателство, не виждаме пречупване на тенденцията. Европейската комисия трябва да действа и да напомни на държавите членки за задълженията им по отношение на свободата на словото.
Тази седмица Европейският законодателен акт за свободата на медиите влиза в сила. Той не е свързан с делата шамари, но дава възможност на всяко правителство, което смята, че е проевропейско, да защити свободата на словото.
ДВ: Натиск върху журналисти, дезинформация, подсилвана от трети страни, от крайнодесни актьори, от новите технологии, включително от изкуствения интелект: сред този букет от предизвикателства кое е най-сериозното пред журналистите в Европа?
Павол Шалай: Най-голямото предизвикателство е медиите, които информират в обществен интерес и спазват журналистическата етика, да останат без пари. Устите им ще бъдат затворени от дела шамари, от руска и китайска пропаганда, следене и политически атаки. Финансовата устойчивост на медиите в Европа е голям проблем, подсилван и от алгоритмите на социалните мрежи. Трябва да гарантираме, че тези, които информират в обществен интерес, имат финансовите ресурси да продължат да го правят.
Павол Шалай ръководи отдела на "Репортери без граници" за ЕС и Балканите.
Автор: Александър Детев
