Доц. Милен Иванов пред ФАКТИ: Истината е, че системата на МВР реагира постфактум

Какво се чупи в „системата“ на МВР, за да говорим за допълнително обучение на полицаите, които работят на терен. Могат и знаят ли как да се справят в критична ситуация, добре ли са подготвени, имат ли нужните помощни средства, за да си вършат добре работата. Случаят със смърта на Явор от Варна повдигна много въпроси. Но нека не забравяме, че скоро и заплатите на униформените бяха вдигнати значително… Пред ФАКТИ по темата говори доц . Милен Иванов, бивш зам.-ректор на академията на МВР.

- Г-н Иванов, има ли според вас полицейско насилие при случая с Явор, който почина във Варна?
- Да се говори за полицейско насилие на този етап е прибързано и може да доведе до погрешни изводи. Разследването ще установи фактите и ще даде основание за обективна оценка. Видяното на записите от охранителните камери не показва откровено насилие, а по-скоро прилагане на прекомерна физическа сила, произтичаща от недостатъчна професионална подготовка и неправилна преценка на ситуацията от страна на двамата служители. Това е тревожно и поставя въпроси за обучението и подхода при овладяване на инциденти от този тип.

- Защо се оказва продължаваща сила върху лице, което вече е с белезници?
- Такива действия, за съжаление, не са изключение, особено когато в ситуацията участват млади и по-малко опитни служители. Причините са няколко – адреналинов шок, непълноценна оценка на риска и най-вече липсата на изграден динамичен стереотип за действие в кризисни ситуации. Младият служител често иска на всяка цена да „овладее“ ситуацията, което в отсъствието на опит води до неконтролирана употреба на сила – дори, когато тя вече е излишна или незаконна.
Затова добрата практика, доказала се в множество професионални среди, е патрулните двойки да се изграждат от един по-възрастен, по-опитен служител и един по-млад колега. Така се осигурява не само реално ръководство на място, но и непрекъснато обучение чрез практика. Опитният служител не просто взема решения – той моделира поведение, демонстрира хладнокръвие и служи като щит срещу ескалация на напрежението. Когато в един патрул и двамата служители са неопитни, рискът от прекомерни действия, агресия и погрешни решения нараства рязко. Именно затова правилната кадрова политика и професионално подбраното дежурство са ключови за сигурността на всички – включително на задържаните.

- Какво е нивото и качеството на подготовка на състава на МВР?
- Не е конструктивно да съдим за подготовката на полицейския състав само на база единичен случай. Когато подобни случаи започнат да се повтарят, когато се наблюдава тенденция към липса на координираност и професионално поведение, това вече сочи към системен проблем в подготовката на служителите в МВР.
Един от основните дефицити е липсата на ключова фаза в обучението – такава, в която младите полицаи решават реалистични, типични за работата им ситуации в контролирана, но динамична и симулирана среда. С други думи – обучението трябва да се премести от лекционните зали и кимоното върху татамито в хиперреалистична, теренна среда с практическа насоченост.
Тук се сблъскваме с един сериозен парадокс:
- курсантите от Академията на МВР изучават техники за ръкопашен бой и използване на помощни средства на татами, в спортни зали и с кимона
- тези курсанти впоследствие ще ръководят екипи, ще вземат решения в реална обстановка, но нямат представа как изглежда един уличен конфликт, напрежение в тълпа или агресивен гражданин при задържане.

От друга страна, стажантите в ЦСПП (Центровете за специализирана професионална подготовка) получават далеч по-практически насочено обучение, но остават в йерархията подчинени на същите хора, които никога не са действали на улицата, а само на тепиха.
Към това трябва да добавим още един ключов проблем - откъсването на преподавателите и инструкторите от реалната практика.
Много от тях не са влизали в рискова ситуация от години, но обучават други как да реагират под напрежение. Това води до неадекватност в методите и пълно разминаване между теория и реалност.
Решението е да се премине към модел на ротиращи (командировани) инструктори от действащата полиция, които да водят практическите занятия – след преминаване на курс за инструктори.
Това гарантира:
- обновяване на обучението спрямо реалните тактики и предизвикателства;
- авторитет пред курсантите и стажантите;
- свързване на обучението с реалния ритъм на уличната работа
Щатни преподаватели с остарели схеми, без теренна експертиза, не могат да подготвят полицай, който ще бъде поставен в реална, бързо ескалираща среда.

- Много се коментира и това, че единият служител на МВР е бил с бодикамера, но тя не е работела, защото нямала батерия. Тогава за какво е?
- Бодикамерите са изключително важен инструмент – не само за защита на гражданите, но и за защита на самите полицаи от неоснователни обвинения. За да имат ефект, обаче, те трябва да функционират надеждно. В конкретния случай виждаме сериозен пропуск – техниката е въведена формално, без да е осигурен реален механизъм за поддръжка, заряд, носене и отчетност. Това говори за системен проблем – МВР е разпоредило използването на бодикамери, без да изгради цялостна логистика около тяхната ефективна експлоатация.
В момента липсват ясноти по ключови въпроси:
- кой носи отговорност за състоянието на камерите, къде и как се зареждат
- как се архивират записите
- какви са последствията при неизползване
Без тези отговори, всяка подобна мярка се превръща в добра идея, компрометирана от лошо изпълнение.

- Кой и как следи записите от тези бодикамери. Става въпрос за хиляди часове записи – ако те работят и се използват по време на дежурство?
- Важно е да подчертаем, че целта на бодикамерите не е да се упражнява постоянен контрол над полицаите, а да има надежден и обективен запис, който да бъде използван при необходимост – било за защита на граждански права, било за потвърждаване на законосъобразните действия на служителя. На практика е невъзможно да се създаде структура, която ежедневно да преглежда хиляди часове видео. Затова записите се съхраняват по установен ред и се преглеждат при подадени сигнали, жалби или при служебна проверка. Ефективността на тази система обаче зависи от ясни правила, техническа поддръжка и гаранции за целостта и достъпа до записите.

- Обезпечени ли са българските полицаи с нужното оборудване, когато са на работа, или могат да респектират само с физика и сила?
- За съжаление, този въпрос стои нерешен от години. Истината е, че българският полицай не разполага с пълния набор от необходима екипировка. Не всички служители на терен са снабдени с качествени униформи, бронирани жилетки, средства за лична защита или помощни средства като електрошокови уреди, фенери, белезници и каски. В много случаи те са принудени сами да закупуват част от необходимото оборудване – нещо недопустимо в една професионална система за сигурност.
Тази липса на обезпеченост често води до използване на физическа сила като единствена възможност за овладяване на инциденти – не защото това е най-доброто решение, а защото няма алтернатива. Това създава риск от обвинения в полицейско насилие, дори когато намеренията на служителя са били правилни. Истината е, че модерните помощни средства съществуват именно, за да се предотвратяват ескалации и да се гарантира безопасността както на гражданите, така и на самите полицаи. Те не трябва да стоят заключени „за отчет“, а да се използват в реална среда, независимо от тяхната цена – защото става въпрос за човешки живот и здраве.

- Жандармерията ще създава екип, който ще обучава полицейските служители по места. Защо сега? Защо трябваше да се стигне до смъртта на човек, за да има реакция?
- Това е напълно закономерен въпрос. И да – това не трябваше да се случва след трагедията, а преди нея. Истината е, че системата на МВР реагира постфактум. Едва когато общественият натиск стане неудържим, започват да се вземат мерки, които отдавна са били нужни.
Но още по-тревожното е друго – реакцията е отново погрешна по същество. Вместо да се направи реална оценка защо се е стигнало до фаталния случай, системата отново предлага силово решение на грешно място – сега чрез „обучение от Жандармерията“.
Ако причината за трагедията е прекомерно прилагане на сила, липса на комуникация, неспособност да се деескалира напрежение – тогава изпращането на военизирана структура да обучава полицаи в работа с граждани е най-лошото възможно решение. Това е все едно да пуснеш пожарникари да обучават психолози как да говорят с хора в криза.
Жандармерията няма необходимия профил за такова обучение. Тя е военизирана по структура, тактика и култура. Нейната работа е да реагира при метежи, тероризъм, въоръжени групи – не при битов инцидент, граждански спор или задържане на лице със съмнително поведение.

Истинският проблем не е в липсата на обучение, а в неговото качество и насоченост.

В МВР липсва фаза в подготовката, където младите полицаи да решават типични за службата ситуации в контролирана, но реалистична среда, с психологическо напрежение и необходимост от преценка. Вместо това получават теоретични занятия и ръкопашен бой върху татами – докато на улицата всичко е мръсно, хаотично и истинско.
В този контекст трябва да се отбележи и нещо по-фундаментално: всички новопостъпващи в сектора „Сигурност“ – включително в МВР и другите правоохранителни органи и служби за сигурност – трябва да преминават шестмесечно базово военно обучение. Това обучение не е просто физическа подготовка. То изгражда дисциплина, устойчивост на стрес, умения за работа в екип и най-вече – основа за тактическо мислене в условия на напрежение. Без тази базова платформа, много от служителите влизат в професията неподготвени за реалността, която ги очаква. Затова въпросът "Защо сега?" трябва да се разшири до "Докога ще се правим, че проблемът е в полицаите, а не в системата, която ги прави такива?"
Решението не е повече сила, а повече разум. Не повече жандармерия, а повече психология, комуникация, практическа подготовка.
И най-вече – повече отговорност от страна на институциите.