Кметът на Мъглиж Душо Гавазов за „дома на ужасите“ пред ФАКТИ: Нека хората не се страхуват да подават сигнали

Домът за стари хора в село Ягода почти преобърна държавата, след като се разбра, че там възрастни хора са гледани в много лоши условия. След сигнал на жена е уведомена Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) и Районната прокуратура в Стара Загора, за да започне да се разплита историята… Пред ФАКТИ говори кметът на Мъглиж Душо Гавазов.

- Г-н Гавазов, кога разбрахте за проблемите в дома за стари хора в село Ягода. Много проверки са правени през годините, имало е предписания…
- Още в началото искам да направя едно важно уточнение. Социалният дом е разположен на територията на община Мъглиж, но няма никакво законодателно касателство с община Мъглиж. Основният орган, който има отношение, е Агенцията за контрол на социалните услуги (АКСУ) към Министерството на труда и социалната политика, Медицински надзор и така нататък, да не изреждам всички, а шапката е Министерството на труда и социалната политика. Знам, че за последните 4-5 години е имало шест проверки на АКСУ в този дом за стари хора.

- За кой период говорим, за кои години…
- От 2020 година насам. Така поне смятам. Имало е шест проверки, като четири от тях не са могли да се осъществят, защото собствениците на т. н. „домове за стари хора“ не са допуснали проверяващите. За мен е абсурдно държавата да не може да влезе и да провери един дом за стари хора. Това е било към онзи момент. И нека да премина към фактологията, защото вече няколко дни имам неудоволствието да обяснявам, че ние сме държавни институции и не можем да работим на принципа „един човек каза“, „една жена каза“ и така нататък. Държавните институции не работят със слухове и непотвърдени данни. За първи път в общинска администрация Мъглиж е постъпил сигнал от жена от Бургас, чийто близък човек е настанен в дома. Тя съобщава за нехуманно отношение към хората там. Това нещо се случва на 14 ноември 2024 година. На 20 ноември 2024 година от община Мъглиж – в този ден бях заместван от заместник-кмета Рени Малева, е изпратен сигнал към компетентните институции – АКСУ и Районна прокуратура Стара Загора. След това на срещата преди дни в Комисията по труда и социална политика в Народното събрание стана ясно и от думите на социалния министър Борислав Гуцанов, на заместник-министър Иван Кръстев, на госпожа Тахова, която е директор на АКСУ, че този сигнал е препратен точно от община Мъглиж и той става причината за всички последващи действия. След това бе направена проверка в дома от служители на АКСУ. Разбира се, аз съм оторизирал и представител от общината - нашият експерт по социални дейности, но те не са били допуснати за пореден път в дома. И това провокира всички последващи действия.

- Значи получавате конкретен сигнал едва в края на миналата година и държавата се задейства, за да успее да влезе в дома чак на 6 юни 2025 година?
- Точно така. Това искам да кажа - когато има синергия между местна власт и държавно управление, нещата може да се случват. На 6 юни държавата с цялата си мощ в лицето на министъра на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев, под надзора на Районна прокуратура Стара Загора влезе в дома. При тази проверка - в качеството си на кмет на Мъглиж, бях помолен, ако е възможно, да окажа съдействие органите на реда да бъдат допуснати в дома, защото пак имаше възможност за възпрепятстване. За да не се използва като крайна мярка груба сила и от страна на МВР, оказах нужното съдействие и така оторизираните органи бяха допуснати.

- Звучи повече от странно как държавата не може да упражни властта си, за да реши даден казус. Някак така излиза?
- Всеки гражданин на Република България знае, че, когато има отказ към една държавна институция да влезе и да провери нещо, което подлежи на нейния контрол, най-малкото, което може да се направи, е да се сигнализират органите на МВР, защото тогава, след като не може доброволно, принудително да се влезе. Тогава вече нещата стават други. Искам да развенчая митовете, че жителите на село Ягода, кметът на село Ягода не са уведомили властите. След като има четири отказа на държавни институции да влязат, това е достатъчно показателно. Но искам да насоча мисленето на гражданите и в друга посока, защото си задавам въпроса какви са тези близки на хората в домовете, които са приели безропотно факта, че не могат да влязат в жилищните помещения, където живеят техните близки.

Най-малкото да видят лично при какви условия живеят те.

Какви са тези близки, които за толкова години не са входирали един сигнал в общинската администрация – била тя в Мъглиж, или на друго място. Не знам дали има подобни сигнали по останалите държавни институции, така че за мен проблемът не е административен. Нека хората не се притесняват да подават сигнали за нередности. И не е редно да има сега упреци към жителите на село Ягода, към кмета на село Ягода. За проблема, според мен, трябва да се замислят всички онези предшестващи принципали на Министерство на труда и социалната политика, всички онези контролни органи, които са проверявали. И пак се връщам към това, че - чисто човешки, трябва хората да се интересуват за условията, при които остават своите близки – майки, бащи и т.н.

Ако имаше подобни сигнали от страна на близки, без да искам да измествам въпроса за отговорността на институциите, мисля, че нещата щяха да бъдат много по-различни.

Сега мога да задам един риторичен въпрос. Каква е вината, примерно, на моя експерт по социално дело в общината, който сега е привикван от различни разследващи органи, че някой някъде преди това не си е свършил работата.

- Но къде се появява проблемът тогава...
- Иначе, вижте… Проблемът е основно човешки. Тоест, ние – като хора, някак се научихме да тичаме след проблемите, след трагедиите и тогава да търсим нужните виновни. Ще си позволя да насоча вниманието ви, защото все пак съм лекар, към нещо изключително важно. За мен този проблем нямаше да бъде допуснат, ако имаше поне три добре работещи неща в държавата. Първо, превенция на деменцията. Това е заболяване, което може да бъде забавено при адекватно лечение, при адекватна рехабилитация.

И колко от нашите майки, бащи, близки и т.н. имат достъп до бързо и качествено здравеопазване.

Второ, всички знаем за недостига на медицински сестри и санитари – просто липсват. Голяма част от медицинските сестри работят по на две-три места заради ниските си възнаграждения. Аз съм лекар и знам как една медицинска сестра, която е направила 500 манипулации предходната вечер, на следващия ден отива като медицински персонал в един подобен дом за стари хора. Е, питам аз - какво ще бъде качеството на нейната работа към тези хора, които имат нужди, след като тя е уморена? Трето, какво се случи с разкриването на едни такива медицински специалности по гериатрия (б.р.- Гериатрията или още гериатрична медицина е дял от медицината, който изучава възникването, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при възрастните хора) за ликвидиране на проблемите на старите хора. Ето това го няма в момента в държавата. И при целия набор от мерки, който вече се заяви като готовност да се вземе от всички министерства, е добре да се реализират. Като цяло това са проблеми, които са свързани с т.н. човешки потенциал. Когато липсват адекватни и подготвени хора, то и най-добрите намерения могат да останат нереализирани.