На 8 февруари се навършват 112 години от победата на 7-а пехотна Рилска дивизия в битката при Булаир по време на Балканската война (1912-1913), показва справка на отдел „Справочна“ към БТА. Българската войска нанася поражение на превъзхождащата я по численост турска армия.
Около 6:00 часа сутринта на 8 февруари 1913 година (26 януари стар стил) край Булаир, под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, десети турски корпус под командването на Фетхи бей настъпва по западното крайбрежие на Галиполския полуостров срещу българските позиции на 7-а пехотна Рилска дивизия.
Две турски дивизии „Мюретаби” и 27-а Низамска дивизия, образуващи корпуса, настъпват срещу двата български полка от 7-а Рилска дивизия – 13-и пехотен Рилски полк и 22-и пехотен Тракийски полк. Офицерският и войнишки състав на 22-и Тракийски полк, чийто щаб се намира в Самоков, е съставен предимно от жители на града и района. Съставът на 13-и пехотен Рилски полк е от Кюстендил и селата в Кюстендилска околия.
Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-и пехотен Тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. Седма пехотна Рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски.
Десети турски корпус губи повече от половината си личен състав. Опитът на турското Главно командване да обърне хода на войната се проваля. Загиват 6000 турски войници и 10 000 са ранени. Българските загуби са трима офицери и 118 войници, ранените са 6 офицери и 483 войници. В схватките "на нож" е пленено турско знаме от подофицера от 22-и пехотен полк Димитър Терзийски, родом от близкото до Самоков село Широки дол.
На победното сражение при Булаир писателят Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-и Тракийски полк“.
