От 2024 г. е в сила ревизирана рамка за икономическо управление на Европейския съюз. Основни цели са гарантиране на стабилността и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план за всички държави-членки, насърчаване на устойчив икономически растеж и преодоляване на макроикономическите дисбаланси чрез реформи и инвестиции за засилване на растежа и устойчивостта. Съгласно ревизираната рамка за икономическо развитие на Европейския съюз, всяка държава-членка трябва да изготви средносрочен фискално-структурен план, който да включва политиките и насоките за икономическо развитие на страната за съответния период, обвързан с европейските политики и цели, както и необходимите инвестиции и реформи за постигане на устойчив икономически растеж и развитие. Това напомни служебният министър на финансите Людмила Петкова, цитирана от novini.bg.
"Република България следва да изготви своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Той трябва да включва националните политики и насоки за икономическо развитие, както и необходимите инвестиции и реформи за постигането на тези политики, съобразявайки се със заложените инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост и проектите по европейските фондове. Изготвянето на Плана оказва пряко влияние върху изготвянето на бюджета", обясни тя.
Съгласно предварителния график, средносрочният фискално-структурен план за четиригодишния период и Законът за бюджета за 2025 г. следва да бъдат одобрени от Министерски съвет до края на месеца – 31-ви октомври 2024 г.
"Първата част от въпросите, които възникват, са свързани с политиките и насоките за икономическо развитие. Служебното правителство не следва да определя политиките за икономическо развитие на страната за следващите 4 години", поясни Петкова.
Възможните решения са две:
1. Планът да бъде изготвен от редовно правителство, съобразно управленската му програма.
2. Приоритетните области и политики за развитие на страната предварително да бъдат обсъдени с парламентарно представените партии и коалиции в Народното събрание, като при постигане на съгласие същите да бъдат включени в четиригодишния план.
В частта, свързана с реформите и инвестициите – възниква същият въпрос.
„Кои реформи и инвестиции да бъдат включени в плана за постигане на заложените политики и приоритетни области за икономическо и социално развитие на страната. Необходимо е да има обвързаност с реформите и инвестициите, които са заложени в НПВУ и проектите по европейските програми и фондове. Не трябва да бъдат дублирани, а да следват и да допълват проектите, които са включени в ПВУ и програмите по европейски фондове“, добави министърът на финансите.
"Миналата седмица в Народното събрание имаше желание да бъдат обсъдени промените в НПВУ, както и съдържанието на глава REPower. Договорният процес към момента спря, тъй като служебното правителство не получи мандат от Народното събрание да продължим преговорите с Европейската комисия (ЕК). Възниква невъзможност за формулиране на реформи и инвестиции, които да бъдат включени в средносрочния фискално-структурен план", обясни Людмила Петкова.
Министърът на финансите Людмила Петкова обяви и резултати от експертните оценки на ведомството, които показват нуждата от навременни мерки за баланс при приходите и разходите поради тенденция ръстът на разходите да надхвърли нееднократно приходите. Има неясноти особено около европейското финансиране и парите по ПВУ.
Не се коментира рязане на разходи или вдигане на данъци, мерките трябва да се обсъдят с всички партии, каза Петкова. И посочи като потенциална мярка само преразпределяне на приходи и разходи, но не навлезе в повече детайли относно какво ще предложат на партиите.
Най-много разходи идват от плащания за пенсии и персонал, които са над 40 на 100 от всички разходи, обясни министърът.
