Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо. Все пак има и други теми, за които е хубаво да говорим - такива са трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица. Няколко медии все пак обективно отразиха истините, изказани в тях - а именно, че България има структурни проблеми с публичните финанси. И тези проблеми са възникнали с бюджетните решения в периода от 2020 до средата на 2026 г.
Това написа във "Фейсбук" вицепремиерът Атанас Пеканов.
Както пише Медиапул: „А основното заключение от одитите е много просто – отпушването на социалните разходи и заплатите в публичния сектор в последните шест години не може да се плати със сегашните данъци. Всички тези разходи нарастват планомерно всяка година като снежна топка, докато данъците си остават малко или много същите като дял от БВП (около 30%).“
Само няколко важни факта. В този период, разходите за персонал са нараснали със 114% - от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението им изпреварва този на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и този на икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст е в сектор „Отбрана и сигурност“. Основен фактор са механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент.
Същевременно редица данъчни решения, предприемани от правителствата през тези години, са ограничавали приходите. Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС - 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока. Разбирай - не е правено кой знае какво за да стои държавата на по-стабилна основа.
На разходната част все повече тежи и трансферът за покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване. Разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 на 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Одитът показва, че паралелно с това отслабва връзката между осигурителния принос и пенсията.
В същото време, за да дават обещания за бъдещето, правителствата в този период, гласували бюджетите, залагат инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие. През 2024 г. прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма надхвърлят с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи. През 2025 г. общинската програма отново е недостатъчно обезпечена. Така се създават ангажименти, които се прехвърлят към следващи бюджети. Особено проблемен е бюджетът на АПИ. Агенцията е отлагала, понякога с години, окончателното одобряване на вече извършени дейности, обвързвайки го с наличието на бюджетни средства. Така разходите не са били своевременно осчетоводявани, а реалните задължения остават извън отчетите.
Резултатът е траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025. Постоянните законово установени разходи растат по-бързо от устойчивите приходи. Държавният дълг става механизъм за покриване на текущи бюджетни нужди. Води се доходна и социална политика - в това няма нищо лошо, но тя не е обезпечена по никакъв начин. Като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш.
Тази сметка все някога трябва да се плати - с по-висок дефицит и дълг, с намаляване на разходи или с увеличаване на данъци. Това са обективни истини, повтаряни къде плахо, къде по-силно през годините от редица експерти. Много от тях сега, изглежда, са ги забравили от страх от задаващия се комунизъм или каквато там е дневната истерия срещу правителството.
Това са структурни проблеми, трупали се с години. Решенията не са лесни - част от мерките, довели до увеличаване на дисбалансите в социалните плащания, например, са в изпълнение на европейски препоръки за подобряване на социалната защита, други са част от националните политики за намаляване на бедността и подкрепата на уязвимите групи. Затова в бюджет 2027, който ще представим утре, сме предвидили както мерки в посока фискална консолидация, така и сериозен социален пакет.
