Една от най-големите компании у нас, която държи критична инфраструктура, и е външна граница на НАТО, е собственост на държава, обявила България за неприятел, продължава да оперира необезпокоявано на територията на страната ни и да управлява пристанище, тръбопроводи, рафинерия. От гледна точка на националната и икономическата сигурност това е изключителен проблем. Това, че българските депутати все още не са се занимали с този проблем, а българските правителства не са го разрешили, за мен е необяснимо, коментира в предаването (О)позиция Руслан Стефанов, гл. икономист и програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията по повод законопроекта на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС да се прекрати концесията на "ЛУКойл Нефтохим" върху пристанище "Росенец" и то да мине под управлението на държавата.
Стефанов напомни, че в ЕС много скоро след избухването на войната в Украйна ключова инфраструктура в икономиката, контролирана от руски компании, постепенно бе извадена от контрола на Русия.
"В Германия стана най-бързо, тъй като Русия чрез "Газпром" директно се опита да изнудва, като намали нивата на газ в хранилищата. Съответно Германия прие закон и постави под специален надзор тази компания и след това препродаде нейните активи. В Италия намериха подобно решение след спиране на вноса на руски петрол за рафинерията в Сицилия. Това се очакваше и от България. Неясно защо вместо да действа като другите, България извоюва дерогация за "ЛУКойл", която на практика нямаше позитивен ефект", посочи Стефанов.
"След избухването на войната в Украйна страната ни имаше всички основания да вземе под особен надзор бургаската рафинерия, пристанището и цялата инфраструктура. Колебанията на българските правителства се обясняват с огромното влияние на "ЛУКойл" години наред в изпълнителната и законодателната власт, както и с монополното му положение. През цялото време Русия е източвала икономически България", казва Стефанов.
По повод позицията на президента Радев той коментира: "Много е тъжно, президентът, който е призван да гарантира сигурността и интересите на страната на най-високо ниво, да се занимава с корпоративни въпроси. Когато назначаваше служебните правителства, за мен срещите му с "ЛУКойл" бяха абсолютно скандални за държавен глава".
