На 7 ноември 1866 г. управителят на Дунавския вилает Мидхад паша преминава с влак от Русе до Варна и обявява линията за открита. Датата е по нов стил, а в стар стил събитието е отбелязвано на 26 октомври. Така Русе–Варна се превръща в първата железопътна линия в днешните български земи и поставя началото на железопътното дело в България.
Трасето е дълго около 223–225 километра и свързва Дунав с Черно море. Пътуването между двата града продължава приблизително осем часа – време, което за XIX век означава рязко съкращаване на сухопътния път. Гарите по линията поддържат връзка с телеграфни апарати, а движението се контролира от система, съчетаваща железопътен и телеграфен транспорт.
Строежът започва две години по-рано
Първата копка е направена на 21 май 1864 г. в Русе. Строителството започва едновременно от Русе и Варна, а в него участват над 15 000 българи. За много от тях трудът е ангария – задължителен и безплатен физически труд при тежки условия.
Османската империя възлага изграждането на британската Русе-Варненска железопътна компания, свързвана с Уилям Гладстон и братята Бъркли. Дружеството получава концесия за строеж и експлоатация за срок от 99 години. Проектът първоначално предвижда трасето да преминава през Шумен, но инженерът Хенри Бъркли го променя в посока Каспичан.
Линията е открита след период на отлагания и при все още несъвършена организация на движението. В историческите източници се срещат различия за точната дължина – около 223, 224 или 225 километра, които произтичат от начина на измерване на трасето и от различните етапи на изграждането.
От концесия до държавна железница
След първите години на експлоатация управлението на линията е прехвърлено на дружеството на германския индустриалец барон Мориц фон Хирш. То е свързано с развитието на мрежата на Източните железници, която обслужва европейските владения на Османската империя.
След Освобождението въпросът за собствеността остава част от международните задължения на Княжество България. Берлинският договор от 1878 г. поставя рамката за уреждане на железопътните права и финансовите задължения, а преговорите с британския концесионер продължават години.
На 10 август 1888 г. България придобива линията и започва да я експлоатира като държавна. Сумата е посочвана в различни източници между 50 и 52,8 млн. златни лева, като второто число включва и свързани плащания и лихви. Това е повече от годишния бюджет на княжеството, който през същата година е около 49 млн. златни лева. Сделката е финансирана чрез първия държавен заем от Великобритания.
„Построяването на железни пътища от частни лица или дружества е винаги спекулативно предприятие“, заявява Петко Каравелов при обсъждането на закона за железните пътища през 1885 г.След придобиването на линията Русе–Варна и на железопътния участък Цариброд–София–Белово през август 1888 г. са учредени Българските държавни железници. Така първият железен път по българските земи се превръща и в основата на националната железопътна система.
Източници: bta.bg, bntnews.bg, narodnodelo.bg
