България разполага с рафиниращ капацитет, който може да надхвърля значително вътрешното потребление и да превърне страната в износител на петролни продукти. Това заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов пред Bulgaria ON AIR.
„На Европа ѝ липсват рафиниращи мощности – точно това, с което разполага България“, каза Николов. По думите му рафинерията в Бургас има капацитет, почти два пъти по-голям от потреблението на горива на българския пазар. Той смята, че при пълно използване на производствените възможности страната може да изнася повече и да генерира приходи, които да бъдат използвани и за компенсации.
Твърдението за недостиг на рафиниращи мощности се вписва в оценката на Европейската комисия за състоянието на сектора. Според Комисията рафинериите в Европейския съюз осигуряват около 70% от авиационното гориво и 85% от дизела, използвани в Европа. През 2024 г. те са произвели 543,7 млн. тона петролни продукти. В същото време секторът е изправен пред високи енергийни разходи, глобална конкуренция и постепенно свиване на търсенето на традиционни горива.
Рафинерията работи с различни видове нефт
Въпросът за бъдещето на рафинерията в Бургас е свързан и с промяната на доставките на суров петрол. Особеният управител Евгени Симеонов заяви през 2026 г., че предприятието използва над 52 вида нефт, доставян от Южна Америка, Африка, Либия, Ирак и Норвегия. По думите му през последните месеци преработката е увеличена, а рафинерията работи нормално.
Тези данни идват на фона на отчетена загуба от около 400 млн. лева за „Лукойл Нефтохим Бургас“ през 2025 г. В публикувания отчет причините са свързани с по-ниските котировки на нефтопродуктите и с намаления обем на преработка заради планов капитален ремонт. Загубата показва, че наличието на голям производствен капацитет само по себе си не гарантира положителен финансов резултат.
Николов: „Топлофикация София“ може да печели
В интервюто Николов коментира и проблемите на „Топлофикация София“. По думите му дружеството не е обречено да работи на загуба, но за това са необходими промени в управлението и в начина на финансиране.
„София е най-платежоспособният град в България. Инфраструктурата на „Топлофикация“ позволява да се развият много допълнителни услуги“, заяви той. Николов смята, че правителството, парламентът, Столичната община и енергийният регулатор трябва да изработят общ модел, при който дружеството да не разчита постоянно на субсидии от държавния бюджет.
Коментарът му идва в момент, когато част от абонатите в столицата продължават да са без парно или топла вода заради аварии и незавършени ремонти. „Топлофикация София“ започна поетапното пускане на отоплението на 29 октомври, но на 6 ноември публикуваше действащи прекъсвания с посочени срокове за възстановяване през ноември.
Николов предупреди и за отражението на енергийните решения върху цените. Той заяви, че според него натрупването на дългове, вместо реалните разходи да бъдат отразени в цените, отлага проблема, но не го решава. Конкретен срок за увеличаване на износа на рафинирани продукти или за промяна в модела на управление на „Топлофикация София“ не е обявен.
