Висока мобилизация, разделителна линия около темата за войната и недостатъчност на политическите споразумения сами по себе си са трите характеристики, които отличават изборите. Това заяви социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова в интервю за Българското национално радио.
По думите ѝ първата особеност е „много висока мобилизация“ – както партийна, така и личностна, особено около победилата кандидат-президентска двойка Илияна Йотова – Вълчев. Димитрова припомни, че ако първият тур е бил белязан от ниска избирателна активност, следващият е показал значително активизиране на избирателите.
Разделение около темата за войната
Като втори отличителен фактор Димитрова посочи линия, прокарана в хода на кампанията. Според нея кандидатите са били позиционирани отчасти като „президент на мира“, а страховете от война са се превърнали в чувствителна тема за избирателите.
„Това беше чувствителна линия в хода на кампанията“, коментира социоложката.
Подкрепата от партии не е достатъчна
Третият фактор, който тя открои, е ролята на политическите споразумения. Димитрова направи сравнение с изборите през 2001 г. и заяви, че самите договорености между политически сили не са достатъчни, за да насочат избирателите към определен кандидат.
Според нея подкрепата, получена от Андрей Гюров и Кандев от лидери от проевропейското пространство, не е била достатъчна без дълбока мобилизация сред избирателите.
Коментар за екзитполовете
Димитрова коментира и критиките към социологическите агенции заради разликите между данните от екзитполовете и резултатите от паралелните преброявания. Тя посочи, че окончателните данни, които Централната избирателна комисия ще оповести, се доближават до паралелните преброявания на бюлетините.
По думите ѝ между Илияна Йотова и Андрей Гюров има достатъчно голяма разлика, за да не може тя да бъде обяснена единствено с неточност на агенциите. „Това не означава, че агенциите са произвели тази разлика“, заяви Димитрова.
Тя обясни, че при екзитпола избирателите сами споделят как са гласували, докато окончателният резултат се формира от бюлетините в урните. Затова е възможно част от хората да са посочили пред социолозите различен вот от този, който реално са дали.
Източници: novini.bg
