ГЕРБ е била изправена пред две трудни решения при определянето на стратегията си за президентските избори и в крайна сметка е избрала да понесе политическата цена от това да не издигне собствен кандидат. Това коментира социологът Боряна Димитрова в ефира на bTV.
По думите ѝ другият вариант — партията да участва със собствен кандидат — е носел риск от сериозна електорална загуба, ако кандидатът ѝ остане трети.
„В единия случай плаща само политическата цена на неиздигането на кандидат“, посочи Димитрова. Според нея другата възможност е можела да доведе до по-сериозна електорална щета.
Къде ще отидат избирателите на ГЕРБ?
Един от най-интересните въпроси в предстоящата кампания е как ще се държи електоратът на ГЕРБ.
Димитрова определи избирателите на партията като „основното подвижно тяло“ в настоящите избори. Според нея е важно да се проследи дали част от тези избиратели ще се насочат към други политически сили.
По думите ѝ съществува и по-дългосрочен риск — част от избирателите на ГЕРБ да изградят трайна лоялност към други политически формации.
„Исторически момент“ за ГЕРБ
Добромир Живков определи ситуацията като исторически момент, тъй като ГЕРБ за първи път остава без собствен кандидат за президент.
Според него евентуална обща кандидатура на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ също би донесла негативи и за двете
Живков смята, че ако президентската кампания бъде доминирана от геополитически теми и политическо противопоставяне, това може да засили разделението ляво–дясно и да помогне на проевропейската двойка Гюров–Кандев при евентуален втори тур.
Истинският тест ще бъде по-късно
Боряна Димитрова смята, че настоящите политически ходове са само началото на процес, който ще покаже дали ГЕРБ успява да изгради нова стратегия.
„Развръзката ще дойде на местните избори“, посочи тя. Според социолога именно тогава ще се види по какъв начин настоящите решения ще се отразят върху електоралната тежест на партията.
Предстоящите президентски избори обаче ще бъдат първият голям тест за новата политическа конфигурация.
Особено важен ще бъде въпросът дали избирателите ще гласуват основно за личности и политически програми или вотът ще се превърне в своеобразен референдум за посоката на страната.
