Киноцентър „Бояна“ не е просто терен в покрайнините на София. Това е символ на българското кино, място, където десетилетия наред са създавани едни от най-значимите филмови продукции у нас и са работили поколения български творци. Днес обаче около бъдещето на емблематичното студио се натрупват все повече въпросителни. Има ли реална опасност филмовият комплекс да бъде продаден и теренът му да се превърне в една от най-скъпите строителни площадки в столицата? Изпълнени ли са всички задължения по приватизационния договор и направила ли е държавата необходимото, за да защити обществения интерес преди изтичането на ключовите ограничения през ноември? По тези въпроси ФАКТИ разговаря с народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев.
- Г-н Дренчев, защо смятате, че Киноцентър „Бояна“ може да бъде ликвидиран и превърнат в строителен терен. С какви конкретни данни разполагате, че подобен сценарий действително се подготвя?
- Още през ноември 2024 г. се е появила информация, че изпълнителният директор на „Ню Бояна Филм“ АД Ярив Лернер е свикал обща среща със служителите на студиото, на която ги е информирал, че двама от тримата собственици – Ави Лернер и Тревор Шорт, които представляват мнозинството в дружеството, са взели решение да пристъпят към продажба на студиото. Провеждането на тази среща беше потвърдено пред нас от бивши служители на компанията, като до момента няма публично известно опровержение на тази информация.
До нас достигна информация от представители на чуждестранни инвеститори, че през 2025 г. са били уведомени за предстояща продажба на „Ню Бояна Филм“ и че се търси купувач. Освен това, в телефонни разговори, проведени лично с Ави Лернер и Тревор Шорт, двамата са потвърдили намерението си да продадат студиото.
Публично известни са и редица факти, свързани с дейността на компанията майка Ню Имидж/Милениум, придобила киноцентър „Бояна“.
Компанията освободи офиса си в Лос Анджелис, редица ключови служители напуснаха,
беше продадена филмовата ѝ библиотека – един от най-ценните активи на всяка продуцентска компания, а публично достъпна информация сочи, че Ави Лернер е продал и своя имот в Лос Анджелис. Всички тези действия очертават последователен процес на освобождаване от основни активи, като към настоящия момент киноцентър „Бояна“ остава най-значимият актив на групата.
По наша информация през 2025 г. са били проведени разговори с представители на американската York Studios относно евентуално придобиване на „Ню Бояна Филм“. Сделка не е била постигната, като според източници, запознати с преговорите, основната причина е същественото разминаване в оценката на дружеството.
Разполагаме и с информация за проявен интерес от български инвеститори в строителния сектор, както и за подготвителни действия, свързани с потенциално бъдещо застрояване на терена. Постъпила е и информация за възможни процедури по изменение на подробния устройствен план (ПУП). Това са обстоятелства, които могат да бъдат проверени по официален ред от компетентните институции.
По наши данни пазарната стойност на бизнеса като действащо филмово студио е в порядъка на 45–50 млн. евро. Същевременно разполагаме с информация, че собствениците са търсили цена от приблизително 180 млн. евро, аргументирайки се със стойността на земята.
Ако тези данни бъдат съпоставени, логичният извод е, че интересът към имота трудно би могъл да бъде обяснен единствено с филмовия бизнес. Малко вероятно е български инвеститор да заплати подобна сума, за да развива международно филмово студио, тъй като подобна дейност изисква утвърдени международни партньорства, опит и позиции на световния пазар.
Също толкова малко вероятно е стратегически инвеститор от филмовата индустрия да плати цена, значително надхвърляща пазарната стойност на бизнеса, особено при положение че през последните години България губи конкурентни позиции като дестинация за международни продукции спрямо държави като Гърция и Унгария.
Поради това всички налични към момента данни сочат, че ако бъде реализирана сделка на подобни ценови нива, водещият икономически интерес би бил свързан преди всичко със стойността и бъдещо застрояване на поземления имот, а не с развитието на филмовото производство. Какво ще бъде конкретното предназначение на терена след евентуална сделка може да се установи единствено въз основа на официални инвестиционни намерения и административни актове.
- Твърдите, че през ноември изтичат ключови ограничения по приватизационния договор. Какво точно се променя след тази дата и защо я определяте като критична за бъдещето на киноцентъра?
- Киноцентър „Бояна“ е емблемата на българското кино. Договорът за приватизация не се изчерпва със заплащането на покупната цена. Той съдържа комплекс от задължения на приватизатора към българската държава, включително ангажименти, които пряко засягат развитието на българската филмова индустрия и опазването на киноцентър „Бояна“ като стратегически културен и производствен актив.
В обобщен вид основните задължения включват:
1. Заплащане на договорената покупна цена.
2. Ограничения върху прехвърлянето на акциите:
– за срок от 10 години акциите да не бъдат прехвърляни извън изрично предвидените в договора случаи и без необходимите разрешения от Агенцията за следприватизационен контрол;
– при допустимо прехвърляне приобретателят да поеме съответните договорни задължения и да бъдат изпълнени всички изисквания за уведомяване и контрол.
3. Забрана за ликвидация и несъстоятелност:
– за срок от 10 години да не се допуска ликвидация или обявяване на дружеството в несъстоятелност.
4. Запазване на предмета на дейност:
– за срок от 10 години да не се променя предметът на дейност по начин, който води до прекратяване на дейността, свързана с филмовата индустрия;
– не по-малко от 80% от приходите на дружеството да се формират от тази дейност.
5. Ограничения върху разпореждането с недвижимите имоти:
– за срок от 20 години да не се извършва разпореждане с недвижими имоти или части от тях без предварително писмено разрешение;
– да не се учредяват вещни права и тежести извън изрично допустимите по договора случаи.
6. Изпълнение на инвестиционна програма:
– да бъдат извършени инвестиции съгласно одобрения инвестиционен план;
– общият им размер да бъде не по-малък от 15,6 млн. евро, разпределени по години съгласно приложението към договора.
7. Задължения по отношение на филмовия архив:
– архивът да бъде запазен и съхраняван;
– да бъдат предоставени безвъзмездно помещения за неговото съхранение;
– да бъде осигурен достъп на Българската национална филмотека;
– при необходимост преместването на архива да бъде организирано и финансирано съгласно условията на договора.
8. Забрана за действия, чрез които трети лица или държавни органи могат да придобият права върху защитени от договора имоти и активи.
9. Изпълнение на предложената и одобрена стратегия за развитие на дружеството.
10. Отчетност и контрол:
– ежегодно предоставяне на информация и отчети на компетентния държавен орган;
– допускане на проверки и предоставяне на документи, удостоверяващи изпълнението на договорните задължения.
11. Участие в производството на български игрални и анимационни филми в определените в договора обем и срокове.
- Кога изтича 20-годишният срок на ограничението върху разпореждането с недвижимите имоти?
- По наша информация 20-годишният срок на ограничението върху разпореждането с недвижимите имоти изтича на 17 ноември 2026 г. След тази дата, при условие че всички договорни задължения са надлежно изпълнени и не съществуват други законови или договорни ограничения, собственикът би могъл да се разпорежда с имотите и активите на дружеството, включително със земята.
Именно затова основният въпрос не е единствено какво възнамерява да направи собственикът след 17 ноември 2026 г. Основният въпрос е дали приватизаторът е изпълнил изцяло и надлежно всички свои задължения, въз основа на които би придобил един от най-значимите активи на българската филмова индустрия.
Съществен е и въпросът какъв икономически избор би бил направен при евентуална продажба.
Ако за действащото филмово студио бъде предложена цена от около 50 млн. евро, а за земята – цена в порядъка на 180 млн. евро, съществува очевиден риск икономическият интерес да бъде насочен не към развитието на филмопроизводството, а към реализацията на стойността на недвижимия имот чрез застрояването му.
Изпълнил ли е собственикът всички инвестиционни, производствени и други ангажименти, заложени при приватизацията на „Бояна филм“, или съществуват основания държавата да предприеме действия за защита на обществения интерес? Това е ключовият въпрос.
Компетентният държавен орган, който следва да контролира изпълнението на приватизационния договор, е Агенцията за публичните предприятия и контрол като правоприемник на Агенцията за следприватизационен контрол. До момента обаче не е представен достатъчно подробен и публично достъпен отчет, от който обществото да може да установи дали всяко от задълженията по договора е изпълнено, в какъв обем е изпълнено и с какви документи е удостоверено това изпълнение.
Не е достатъчно да се заяви общо, че договорът е изпълнен. Необходимо е да бъде даден конкретен отговор по всяко отделно задължение.
Например, какво точно съдържа предложената и одобрена стратегия за развитие на дружеството, която е част от приватизационния договор? Какви конкретни цели са били заложени в нея? Изпълнени ли са тези цели и по какви обективни показатели е било оценено изпълнението им?
Логично е да се приеме, че държавата е приватизирала този актив не само да получи продажната цена, а и с очакването частният инвеститор да развива студиото, да подобрява средата за филмопроизводство, да привлича международни продукции и да създава устойчиви ползи за българската филмова общност и икономика.
Дали това действително се е случило, трябва да бъде установено чрез цялостна, задълбочена и публична проверка. Това е особено необходимо предвид размера на приватизационната цена и дългосрочните ангажименти, с които тя е била обвързана.
Киноцентър „Бояна“ не е обикновен недвижим имот.
Той е предприятие с ключово значение за българската филмова индустрия, за професионалната реализация на хиляди специалисти и за способността на България да привлича чуждестранни инвестиции във филмопроизводството. Затова не е без значение дали след евентуална продажба киноцентърът ще продължи да функционира като филмово студио и ще бъде развиван като стратегическа инфраструктура за индустрията, или неговата основна стойност ще бъде реализирана чрез застрояване на терена. Вторият сценарий би означавал не просто промяна в собствеността на частен имот, а потенциална загуба на актив с национално значение, без гаранция за съпоставима икономическа, културна или обществена добавена стойност.
Преди да изтекат ограниченията върху разпореждането с имотите, държавата следва да установи и публично да обяви дали приватизационният договор е изпълнен изцяло, надлежно и в съответствие с първоначално поетите ангажименти. Това е минимално изискване за прозрачност и защита на обществения интерес.
- Защо настоявате Министерството на културата да се намеси. Какви конкретни правни механизми има държавата, за да предотврати евентуална разпродажба на терените?
- При сключването на приватизационния договор държавата е запазила 5% от капитала на дружеството. Логично е да се приеме, че това участие не е било формално, а е имало за цел да осигури възможност за институционален контрол и за защита на обществения интерес, включително на интересите на българската филмова индустрия.
Като орган, упражняващ правата на държавата, е било определено Министерството на културата. В това си качество министерството е следвало да излъчва представител в съвета на директорите, който да следи дейността на дружеството и да защитава държавния и обществения интерес.
През 2016 г. обаче капиталът на дружеството е бил увеличен чрез непарична вноска, свързана с цесия на вземания, в резултат на което държавното участие е било намалено от 5% до приблизително 0,06%. На практика това е превърнало дела на държавата в пренебрежимо малък и е ограничило възможността ѝ да упражнява реално влияние върху управлението и стратегическите решения на дружеството.
Това обстоятелство следва да бъде проверено подробно.
Необходимо е да се установи при какви условия е било извършено увеличението на капитала, как е била определена стойността на апортираните вземания, каква позиция е заело Министерството на културата и дали представителят на държавата е предприел действия за защита на държавното участие.
Следва да бъде изяснено и дали чрез тази операция фактически не е била обезсмислена една от гаранциите, които държавата е запазила при приватизацията. Ако държавното участие е било предвидено като механизъм за контрол, намаляването му до 0,06% поставя основателния въпрос дали този механизъм не е бил практически неутрализиран.
Тази операция, както и всички останали действия на приватизатора във връзка с изпълнението на приватизационния договор, трябва да бъдат подложени на цялостен и независим преглед. Проверката не следва да се ограничава до формално установяване дали са представяни отчети, а трябва да даде конкретен отговор дали всички инвестиционни, производствени, управленски и имуществени задължения са били изпълнени изцяло и в съответствие с целите на договора.
При установено неизпълнение или заобикаляне на договорни ангажименти държавата следва да прецени всички законови възможности за защита на обществения интерес. Това включва търсене на договорна отговорност, налагане на санкции и, доколкото законът и договорът го позволяват, въвеждане или продължаване на ограниченията върху разпореждането с недвижимите имоти.
Особено важно е да бъде разгледана възможността за удължаване на периода, през който не може свободно да се извършва разпореждане със земята, ако бъде установено, че насрещните задължения на приватизатора не са изпълнени надлежно.
Не би било приемливо ограниченията да отпаднат автоматично, без преди това държавата да е установила дали е получила всичко, което ѝ се дължи по договора.
Проверката не следва да бъде оставена единствено на Министерството на културата или на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Сделката има едновременно културен, финансов, икономически и имуществен характер. Поради това е необходимо да бъде извършен координиран одит с участието на Министерството на финансите и Министерството на икономиката, както и на други компетентни контролни органи.
Такъв одит трябва да обхване най-малко увеличението на капитала, намаляването на държавния дял, изпълнението на инвестиционната програма, запазването на предмета на дейност, производствените ангажименти към българското кино, управлението на недвижимите имоти и изпълнението на одобрената стратегия за развитие. Преди изтичането на ограниченията върху разпореждането със земята държавата е длъжна да даде ясен и публичен отговор дали приватизационният договор е изпълнен изцяло и дали общественият интерес е бил реално защитен. Без такава проверка отпадането на ограниченията би създало риск актив с национално значение да бъде трансформиран или продаден, без обществото да знае дали приватизаторът е изпълнил насрещните си задължения.
Следва продължение…
