Проф. полк. о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Случайно гледах една дама с ярки устни какво говори за МиГ-29. Не съм я виждал на старта, а и по изказа личеше, че не се беше понапънала дори малко да прочете за самолета и F-16, за да може на базата на сравнителен анализ, да се справя поне с терминологията, а не само с познатите епитети да регистрира преданост на популярното течение.
Все пак жена е и се старае. Бих я забравил, ако не беше поредния поток от функционалната неграмотност по темата от народни представители, които се опитваха да обясняват на бившия инженер на ВВС и сегашен министър на отбраната какво е самолет. Сетих се за една крилата фраза на Тодор Живков, който каза на Шкумбата, че всеки в тая държава се занимава с това дето не му е работа. Прецедент е в историята на българската авиация, превъоръжаването на една непълна ескадрила (от 60-те години на миналия век българските ескадрили са по НАТО-вски стандарт и както в Турция и Гърция са над 20 самолета) да продължава има няма 10 години.
Да напомня обаче, че това беше политическия избор и начин на договаряне. Когато на базата на изработена методика, българските авиатори избраха за основен боен самолет шведския Gripen, подобен нелеп поток от приказки ги нарече копейки, русофили, путинисти. Нерде Путин, нерде Швеция. Но само мога да предположа, че ако не се бяха намесвали политиците, както бяха заявили, щяхме да имаме сега може би 20 грипена и няколко милиарда инвестиции по офсетна програма във високотехнологични производства.
Разбира се политическия избор също има логика, а и макар и скъпи, F-16 блок 70 са достатъчно добро оръжие, но забавянето е факт. За сравнение, превъоръжаването и влизнето в режим на дежурства на ескадрилата в Равнец с 22 МиГ-29 се случи за 2 години и то при разпадащ се СССР. Какво да се прави сега в създалата се ситуация? Да напомним, че от 1916 г. българските авиатори пазят без прекъсване родното небе със собствени формирования. Логичният начин разбира се е да се поддържат наличните самолети за бойни дежурства, защото това изисква минимум средства, време и наличен подготвен състав.
Да поясним на парламентарните мъдреци, че полските МиГ-29 всъщност са германските, които са модернизирани по НАТО-вски стандарт. Между другото от немски колеги знам, че са предлагани на България за 1 евро. Това е около 2000 г. Ние сме го премълчали и тези модернизирани 22 машини ги вземат поляците. Защото са прости. Горе долу същото се получава и с ремонта на тия самолети. Все политически решения, съпроводени с подобни на сегашните тиради, които не знам защо не са налични в Полша.
Там си летяха хората до логичната им замяна, както и на Су-22. Тук я караме на лозунги, подобни на тия след 9 септември 1944 г., когато унищожихме "фашистките" целометалически изтребители Ме-109, заменяйки ги с Як-ове със смесена конструкция. Същото политическо говорене. Ще рече човек, че по един каталог са ги избирали. Друга тема е, че 16 Ф-ки не стигат и за една ескадрила по съюзен стандарт. Нормалното количество и то само за носене на бойни дежурства, е не по-малко от 24. Това е аритметиката и то от 3-то отделение.
Но явно и тя е трудна, независимо от нивото на заплатите в Парламента. Все пак трябва да бъдат създадени някакви допуски за народните представители, според изискуеми нива на интелект и медицински статус. Поне да бъдат 10% от изискванията към младите хора, които и сега са на дежурните стоянки в 3-та авиобаза и на позициите на зенитно-ракетните ни дивизиони. Със сигурност българския Парламент би изглеждал различен
---------------------
Авторът е военен експерт и историк, преподавател във Военна академия „Георги С. Раковски“. Текстът е публикуван във Фейсбук
