Ветеринарната медицина е много повече от лекуване на домашни любимци – тя е професия с ключова роля за общественото здраве, безопасността на храните и контрола върху опасните заразни болести. В новата си книга „Със скалпел, перо и чест“ д-р Милена Кръстанова и д-р Мирослав Лазаров разказват за 72 личности, оставили трайна следа в историята на българската ветеринарномедицинска професия. Кой е забравеният дипломат и ветеринарен лекар д-р Недю Бояджиев? За предизвикателствата пред съвременната ветеринарна медицина и за все по-големия интерес на младите жени към тази професия… Пред ФАКТИ говори д-р Милена Кръстанова.
- Д-р Кръстанова, едно е ветеринарната медицина, друго е да спасиш 150 000 български военнопленници след Първата световна война. Кой е Недю Бояджиев?
- Д-р Недю Бояджиев е една от онези велики личности, за които историята е останала несправедливо забравена. Ветеринарен лекар по образование, дипломат по призвание и родолюбец по дух, той изиграва ключова роля в един от най-тежките моменти за България след Първата световна война. Благодарение на неговите дипломатически усилия и международни контакти над 150 000 български военнопленници получават възможност да се завърнат при своите семейства.
Когато моят съавтор на книгата д-р Мирослав Лазаров откри в архивите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ забравени факти и писма на д-р Бояджиев, започнахме допълнителни проучвания за биографията на тази личност с изключителен принос. Пишех и плачех за историята на човек, който е разбирал, че професията не свършва в кабинета или лабораторията. Той е използвал своите знания, авторитет и човечност в служба на хората, на държавата. За мен и за всички, които вече се докоснаха до житейския и професионален път на д-р Недю Бояджиев, името му завинаги ще остане като символ на най-висшето измерение на чест и дълг, когато служиш на хората и на Родината над собствените си интереси. Моля се да има повече хора като д-р Бояджиев.
- Представяте 72 личности от историята на българската ветеринарна медицина. По какви критерии ги подбрахте и имаше ли имена, които трудно успяхте да включите заради липсата на достатъчно архивни материали?
- Това беше може би най-трудната част от работата – подбора. Не търсихме известни имена или високи академични титли. Търсихме личности, които са оставили следа в науката, в практиката, в обществения живот, в културата, в спорта в историческата памет на България. Критерият беше приносът. Някои са учени със световно признание, други са преподаватели, общественици, дипломати, поети, писатели или ръководители. Общото между тях е, че са надраснали рамките на професията и са работили за обществото ни.
За, имаше личности, за които има твърде малко архивни свидетелства. За някои от тях знаехме само от спомени на колеги или наследници. Именно това ме натъжава най-много – колко лесно обществото забравя своите достойни хора. Надявам се следващите издания на книгата да попълнят още липсващи страници от тази история на авторитетите във ветеринарната медицина.
- Много от героите в книгата са били не само учени и лекари, но и писатели, поети, общественици и държавници. Защо според вас ветеринарномедицинската професия толкова често ражда хора с широк обществен и културен принос?
- Ветеринарната медицина е професия, която ежедневно те среща с живота в неговата цялост. Тя изисква наука, практика, но и голямо сърце. Изисква логика, но и човечност. Ветеринарният лекар работи с животните, но и с хората, със семействата им, с животновъди, с производители на храни, с цели общности. Той е част от социалната тъкан на обществото ни. Може би именно затова много ветеринарни лекари развиват чувствителност към културата, литературата, спорта, историята и обществените каузи. Докато подготвяхме книгата, бях впечатлена от броя на поетите, писателите, художниците и обществените лидери сред ветеринарните лекари. Това показва, че професията възпитава широко мислене и чувство за обществена отговорност.
- Сега ветеринарната медицина се свързва предимно с лекуването на домашни любимци. Не остава ли встрани огромната роля на ветеринарните лекари за общественото здраве, безопасността на храните и контрола върху епидемиите?
- Хората свързват ветеринарния лекар основно с клиничната дейност, но много рядко си дават сметка, че зад безопасността и качеството на храните, зад хранително-вкусовата промишленост стои огромна система от ветеринарномедицински контрол. Ветеринарните лекари са и на първа линия в борбата с болестите, които могат да засегнат и човека. Светът все повече говори за борбата с антимикробната резистентност и концепцията „Единно здраве“ – единството между здравето на хората, животните и околната среда. Ветеринарната медицина е в самото сърце на тези направления.
- Как се промени професията на ветеринарния лекар през последните десетилетия?
- Професията ни се промени изключително много през последните десетилетия – от ветеринарни лекари на селскостопански и продуктивни животни до ветеринарни лекари на домашни любимци и екзотични животни. Съществена промяна настъпи и в структурата на професията – феминизация на сектора – все повече жени избират ветеринарната медицина за свое призвание, което е следствие на еманципацията. Освен това днешният ветеринарен лекар се специализира и продължава да се обучава през целия си професионален път. Работи също с технологии, за които предишните поколения дори не са мечтали – високотехнологична образна диагностика, молекулярна биология, генетични изследвания, дигитални системи и изкуствен интелект. Промени се и обществото. Очакванията към професията са по-високи от всякога, а предизвикателствата са глобални. Но въпреки всички промени и прогрес едно нещо остава непроменено – отговорността. И преди, и сега ветеринарният лекар носи отговорност за живота, за здравето и за доверието на човечеството.
- Според вас получават ли ветеринарните лекари заслуженото обществено признание?
- Смятам, че хората осъзнават колко е важна ролята на ветеринарните лекари не само за здравето на животните, но и за общественото здраве. Децата мечтаят да бъдат ветеринарни лекари. Професията ни е високо ценена. Ветеринарната медицина е една от стратегическите професии за всяка държава. Тя гарантира продоволствената сигурност, здравето и икономическата устойчивост на цели отрасли. Често обаче работата на ветеринарния лекар остава невидима именно защото е превантивна. Когато няма епидемия, когато храната е безопасна, когато няма риск за общественото здраве – никой не мисли за специалистите, които стоят зад това.
Лично за мен това е кауза. Като главен редактор на професионалното списание „Ветеринарна практика“ всяка седмица работя за популяризирането на личности и дейности, свързани с ветеринарната медицина сред обществото ни. Представям истории от практиката, научни постижения, успешни професионални модели, които се отличават със своя труд и отдаденост. Отразявам и популяризирам събития, свързани с професията – научни форуми, образователни инициативи, кампании и каузи, които показват значението на ветеринарните лекари за съвременното общество.
- Какво бихте искали един млад човек, който тепърва избира професията на ветеринарен лекар, да открие в тази книга – исторически факти, професионално вдъхновение или житейски пример?
- Всичко това заедно. Бих искала всеки бъдещ ветеринарен лекар да открие в книгата, че професията е призвание и мисия. Разказите за тези 72 авторитети показват, че човек може да бъде едновременно учен и творец, професионалист и общественик, експерт и родолюбец. Ако поне един млад човек затвори последната страница на книгата с мисълта: „Искам и аз да оставя след себе си следа“, тогава сме постигнали целта си като автори.
- Какви предизвикателства бихте откроили пред ветеринарномедицинската професия днес?
- На първо място – глобализацията на болестите. Светът е по-свързан от всякога, а инфекциите не познават граници. Антимикробната резистентност вече не е бъдеща заплаха, а реалност, която изисква бързи, координирани и научно обосновани действия. Именно тук концепцията „Единно здраве“ е абсолютната възможност за контрол на риска и за съвместни действия. Време е за решения на всички нива – професионално, институционално, образователно и обществено. Ветеринарната медицина е на първа линия в превенцията, контрола на заразните болести, безопасността на храните и опазването на общественото здраве. Затова днешните предизвикателства изискват висок професионализъм и силно партньорство между ветеринарни лекари, хуманни медици, учени, институции, неправителствения сектор и обществото като едно цяло.
На второ място – недостигът на млади специалисти в някои направления на ветеринарната медицина, особено в секторите, свързани със селскостопанските животни и държавния контрол.
На трето място, като лична мисия, определям необходимостта обществото да разбере по-добре значението на ветеринарномедицинската професия.
Винаги гледам с добро и оптимизъм на предизвикателствата. Историята на нашите герои в книгата доказва, че българската ветеринарна медицина винаги е намирала сили да отговори на изпитанията на своето време. Убедена съм, че ще го прави и в бъдеще, защото зад нея стоят поколения професионалисти, за които знанието е дълг, паметта е отговорност, а честта – начин на живот. И най-важното – между поколенията има жива приемственост, която предава професионални умения, ценности, морал и отговорност към обществото. Именно в тази приемственост е силата и бъдещето на българската ветеринарна медицина.
-----------------------------------
Д-р Милена Кръстанова, д.в.м. е ветеринарен лекар, журналист, учен и обществена фигура, посветила своя професионален път на науката, словото и съхраняването на паметта на българската ветеринарномедицинска общност. Родена в София, тя изгражда последователно образование в областта на изкуствата, ветеринарната медицина и журналистиката, достигайки до докторска научна степен. Като главен редактор на списанията „Ветеринарна сбирка“ и „Ветеринарна практика“ утвърждава изданията като пространство за професионална идентичност, идеи, приемственост и историческа памет. Съчетавайки журналистическа чувствителност, научна прецизност и умение да разказва, тя превръща фактите в живи човешки истории, а достойните личности – в пример за бъдещите поколения. Съавтор е на биографичната книга „Патриархът на ветеринарномедицинската професия – проф. д-р Никола Белев“, достигнала до международна аудитория и утвърдила се като значим принос към професионалната история на един велик българин. Като изследовател, лектор, модератор и водещ на научни и професионални форуми работи активно за популяризирането на ветеринарната медицина и за изграждането на мост между науката и обществото. Нейната мисия е да открива, съхранява и разказва историите на хората, оставили следа в професията и в обществения живот на България. Именно тази кауза стои и в основата на новата ѝ книга „Със скалпел, перо и чест“, посветена на личности, превърнали знанието в дълг, словото в памет, а честта – в начин на живот. Книгата беше официално представена на 2 юни 2026 г. в препълнената зала на Българската академия на науките. Д-р Кръстанова е двукратен носител на отличието „Ветеринарен лекар на годината“ и носител на наградата „Златно перо във ветеринарната медицина“. Майка е на три дъщери.
Приключенец по душа, д-р Кръстанова вярва, че най-добрият начин да опознаеш една страна е да извървиш нейните пътища – само преди седмица тя завърши прехода по легендарния маршрут Ком – Емине, преминавайки по гръбнака на България и докосвайки се едновременно до величието на природата, до историята и до следите, оставени от най-достойните герои на нацията.
-------------------------------------------------
Д-р Недю Бояджиев е една от най-интересните, но и сравнително малко познати личности в историята на българската медицина. Той е едновременно ветеринарен лекар, стоматолог, общественик и родолюбец, останал в историята най-вече с усилията си за освобождаването на десетки хиляди български военнопленници след Първата световна война.
Основни моменти от живота му:
Роден е на 8 юни 1870 г. в Калофер. Завършва с отличие Пловдивската гимназия. През 1892 г. завършва ветеринарна медицина в Лион. Работи като окръжен ветеринарен лекар във Видин и Русе. По-късно завършва стоматология в Париж и специализира зъбопротезиране в Монреал, превръщайки се в един от най-добре подготвените български стоматолози за своето време.
Най-голямата му заслуга идва след Първата световна война. През 1920 г. той организира широка международна хуманитарна кампания за освобождаването на около 150 000 български военнопленници и заложници. За каузата успява да привлече обществената подкрепа на скандинавските държави и редица международни организации. Благодарение на тази дейност България получава сериозна международна подкрепа в един изключително тежък период.
По време на Балканските войни и Първата световна война служи като санитарен капитан в Българската армия и е сред пионерите на военната стоматология у нас. Освен практикуващ лекар, той публикува научни трудове и въвежда нови методи в денталната медицина.
За заслугите си към международното хуманитарно сътруд ничество е удостоен с шведския кралски орден „Полярна звезда“, едно от най-високите отличия, присъждани на чуждестранни граждани.
