Геополитическото напрежение около придобитите от Турция руски зенитно-ракетни комплекси С-400 навлезе в нова, критична фаза.
След съобщения в турските медии, включително ежедневното издание „Хюриет“, че Анкара подготвя препродажба на двете системи и 120-те прилежащи ракети на трета страна от Персийския залив (Катар или Обединените арабски емирства), разузнавателната общност изрази сериозни опасения. Въпреки че ходът има за цел да разчисти пътя на Турция обратно към американската програма за изтребители от пето поколение F-35, експертите по сигурността предупреждават за скрити рискове.
Опасенията на разузнаването: Рискът от изтичане на данни остава
Основният източник на тревога за западното разузнаване е свързан с интегритета на военните технологии. Регионални представители на разузнаването, цитирани от европейската медийна мрежа „Юрактив“, открито поставят под въпрос как прехвърлянето на комплексите в държава от Залива ще елиминира заплахата за сигурността.
Вашингтон дълго време твърдеше, че съвместната експлоатация на С-400 и стелт самолетите F-35 на една и съща територия би позволила на Русия да събере критични данни за радарната невидимост на най-модерните западни изтребители. Според разузнавателни източници, дори ако С-400 бъдат физически преместени в ОАЕ или Катар, руският технически персонал, необходим за поддръжката им, пак ще има достъп до системите в регион, където САЩ имат сериозно военно присъствие и бази. Поради тази причина американски сенатори вече изразиха скептицизъм пред „Блумбърг“, заявявайки, че този трансфер може да не реши напълно фундаменталните опасения на Вашингтон.
Дипломатическият шахмат на Ердоган и ролята на Тръмп
Закупуването на С-400 през 2019 г. за сумата от 2.5 милиарда долара се превърна в огромно дипломатическо главоболие за президента Реджеп Тайип Ердоган, носейки на страната изключване от програмата F-35 и тежки санкции по силата на американския закон CAATSA.
Сега обаче ситуацията се променя. По време на скорошната среща на върха на НАТО в Анкара, американският президент Доналд Тръмп сигнализира, че е склонен да вдигне санкциите и да върне Турция в програмата за изтребители, хвалейки лоялността на Анкара в редица други аспекти. Проблемът е, че американското законодателство остава твърдо: за да бъдат премахнати ограниченията, Турция законно не трябва да притежава или оперира руското оборудване.
Позицията на Москва: „Изключително чувствителна тема“
Тъй като първоначалният договор за покупка на С-400 не дава на Турция безусловни права за реекспорт, Анкара се нуждае от изричното съгласие на Кремъл за всяка сделка за препродажба.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков официално потвърди, че Русия и Турция поддържат постоянен контакт по въпроса, но отказа подробности, описвайки казуса като „изключително чувствителна тема“. Анализатори посочват, че Москва едва ли ще даде зелена светлина без сериозни отстъпки от страна на Анкара – например при текущите преговори за подновяване на стратегическите газови споразумения между двете страни.
Развитието на казуса през следващите дни ще покаже дали Анкара ще успее да финализира тази многомилиардна оръжейна трансакция, или съпротивата в Конгреса на САЩ и съображенията на разузнавателните служби ще блокират амбициите на Ердоган за модернизация на турските ВВС.
