Как протекоха последните дискусии?
Проектобюджетът за 2026 г. премина през серия от напрегнати обсъждания, преди да бъде одобрен от правителството. В рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) социалните партньори изразиха силно недоволство от параметрите. Синдикатите и работодателите не постигнаха консенсус, като основните спорове бяха свързани с предвиденото увеличение на разходите за издръжка с над 1 милиард евро и драстичното нарастване на държавния дълг. Въпреки съпротивата и предупрежденията за икономически рискове, Министерският съвет придвижи документа към пленарната зала без фундаментални промени в макрорамката.
Коментари на ключовите институции и експерти
- Българска народна банка (БНБ): Гуверньорът Димитър Радев излезе с изключително остра позиция, заявявайки, че Бюджет 2026 задълбочава негативните фискални тенденции в страната. Според централната банка високият дефицит застрашава дългосрочната финансова стабилност.
- Фискален съвет: Институцията разкритикува проектобюджета заради пълната липса на фискална консолидация и реални структурни реформи, които да оптимизират публичните разходи.
- Бизнесът (Работодателските организации): Представителите на бизнеса, включително КРИБ и Българската стопанска камара (БСК), реагираха негативно на повишаването на максималния осигурителен праг и скока на винетките с 30%. Те подчертаха, че реформите за свиване на разходите се отлагат неоправдано за 2027 г.
- Синдикатите: От КНСБ изразиха умерено задоволство от вдигането на максималния осигурителен доход, но настояват за по-сериозни промени в данъчната система още от есента, за да се намали тежестта върху най-нископлатените работници.
- Политическата опозиция: Парламентарните опозиционни сили отправиха остри критики, определяйки финансовата рамка като "разхитителна". Според политически анализатори дебатът за бюджета вече се преплита и с подготовката за предстоящите президентски избори.
Основни параметри и очаквания
- Бюджетен дефицит: Заложен на рекордното ниво от 5,7% от БВП (около 7,2 милиарда евро), което е почти двойно над допустимия лимит за еврозоната.
- Нов държавен дълг: Очаква се новопоетият дълг да надхвърли 10 милиарда евро до края на годината.
- Задължeнялост: Прогнозите в средносрочната рамка сочат, че държавният дълг ще нарасне до над 35% от БВП до 2028 г.
- Разходи за издръжка: Увеличават се с над 1 милиард евро спрямо предходния период.
Очакванията на икономистите са за изключително тежки дебати в парламентарните комисии. Основното предизвикателство пред депутатите ще бъде да намерят баланс между социалните плащания и изискванията на Европейската комисия за фискална дисциплина, тъй като България се намира в процедура по прекомерен дефицит.
Източници: Economic.bg, NOVA, БНТ, Forbes България.
