„Свободата е нещо, което трябва да защитаваме ежедневно и за което трябва да се борим във всеки един момент“, заяви историкът, писател и учител Александър Стоянов в предаването „120 минути“ по bTV. Той е избран за „Будител на годината“ с гласовете на публиката.
В разговора Стоянов определи историята не само като разказ за миналото, а като средство за разбиране на настоящето и за вземане на по-добри решения за бъдещето. Като пример посочи делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, които определи като едни от първите български будители.
Неудобните страници също са част от историята
Според Стоянов миналото не трябва да бъде пренаписвано или изчиствано от събитията, които предизвикват неудобство и срам. Загубените войни, периодите на чуждо владичество и тоталитарното управление са част от историческия опит на България и не бива да бъдат изтривани.
Историкът подчерта, че провалите могат да бъдат толкова важен източник на знания, колкото и успехите. Той даде пример с направления в западната историография, които изследват икономическите процеси чрез фалитите на компании, а не само чрез успешните сделки.
„Важно е да ги преживееш и да продължиш напред“, коментира Александър Стоянов.Кризите като част от историческото развитие
Стоянов направи паралел между кризите в миналото и съвременните политически и обществени сътресения. По думите му всяка обществена система преминава през периоди на възход и упадък, а дори най-успешните модели не са вечни.
Той посочи въстанието на Асен и Петър в края на XII век, което води до възстановяването на българската държава на фона на задълбочаващата се криза във Византийската империя. Като друг пример припомни политическите сътресения в България през VIII век и последвалия възход при хан Крум.
„Няма как да не се мине през някакво чистилище, преди да се отиде към рая“, каза историкът.
Демокрацията не е даденост
Според Стоянов съвременният свят се променя много по-бързо от предишните исторически епохи. Процеси, които някога са се развивали за десетилетия или векове, днес могат да се разгърнат за месеци и дори седмици.
Той смята, че първата половина на XXI век е свързана с преодоляването на инертността, натрупана в края на XX век. След разпадането на Съветския съюз, по думите му, се е появило измамното усещане, че демокрацията е постигнала окончателна победа и вече няма нужда да бъде защитавана.
Историкът предупреди, че ако хората, които искат свобода, спрат да се борят за нея, онези, които не я желаят, ще получат предимство. Според него изграждането на по-справедлив свят изисква ежедневно поемане на отговорност.
Източник: btvnovinite.bg
