Двадесет и две години след присъединяването си към НАТО, България отчита исторически връх във финансирането на своите въоръжени сили. Военният бюджет на страната достигна близо 5 милиарда лева, преизпълнявайки категорично минималните изисквания на Алианса на фона на мащабна технологична трансформация и стартиращи ключови инфраструктурни проекти.
В обзорното предаване „Големите последици“ по телевизия Bulgaria ON AIR, министърът на отбраната Атанас Запрянов направи ретроспекция на пътя на страната от първите очаквания през 90-те години до днешната реалност. Той подчерта мащаба на промените, през които е преминала Българската армия, за да постигне оперативна съвместимост със съюзниците.
"По отношение на армията ние извървяхме много труден и болезнен път, защото българските въоръжени сили бяха съкратени", заяви Атанас Запрянов. Министърът припомни, че към 1989 година числеността на въоръжените сили е била 120 хиляди души, докато към момента на реалното влизане в НАТО през 2004 година, държавата вече е разполагала с реформирана 45-хилядна армия.
На фона на изострените геополитически конфликти в Близкия изток и спекулациите за ролята на пакта, министърът беше категоричен относно позицията на държавата.
"Нека да говорим за членството ни в НАТО като гарант за националната ни сигурност, а не както някои се опитват да изкарат, че НАТО едва ли не участва в тези войни", подчерта Атанас Запрянов.
Думите на военния министър намират пряко отражение в официалната финансова статистика на Алианса. Според представения преди броени дни годишен доклад на генералния секретар на НАТОМарк Рюте, България се утвърждава като изключително надежден партньор.
През 2025 година България е изразходвала 2,14 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, което се равнява на внушителните 2,755 милиарда долара. За сравнение, десетилетие по-рано (през 2014 година) този процент е бил едва 1,31.
По-важен от общата сума обаче е начинът, по който се разходват средствата. Докладът разкрива, че над 28,4 процента от целия военен бюджет на България отива целево за придобиване на ново оборудване. Това е значително над минималния праг от 20 процента, изискван от НАТО, и доказва, че страната се намира в пикова фаза на превъоръжаване.
