Столична община проведе кръгла маса с водещи създатели на граждански дигитални решения, базирани на отворени данни. Срещата събра разработчици, експерти и представители на общинската администрация, които работят активно по създаването на инструменти в полза на гражданите – от платформи за градски транспорт и подаване на сигнали до карти за градска среда и анализ на данни.
Основният извод от дискусията е, че София вече има значителен напредък в отварянето на данни, но следващият ключов етап е тяхното реално използване за по-добра автоматизация на процесите и устойчиво сътрудничество с общността.
„Ролята на общината е да създаде условията – данни, инфраструктура и ясно формулирани проблеми. Оттам нататък решенията могат да дойдат от общността. Това вече се случва и искаме да го развием системно“, подчерта заместник-кметът по дигитализация Иван Гойчев.
В рамките на последната година Столична община е увеличила значително обема на публикуваните данни – от около 14 набора в началото на годината до близо 300 към момента чрез платформата Urban Data Sofia. Паралелно с това се работи по въвеждането на аналитична среда, която позволява работа с данни от вътрешните информационни системи.
Въпреки това участниците бяха единодушни, че най-голямото предизвикателство вече не е наличието на данни, а тяхното превръщане в реални приложения и услуги за гражданите.
По време на срещата бяха представени и конкретни работещи граждански проекти:
платформи за проследяване на градски транспорт, използвани ежедневно от хиляди граждани;
карта за пешеходна достъпност, базирана на сигнали от граждани;
система за подаване на сигнали за изоставени автомобили с автоматизирана проверка
приложения за локални известия за ремонти и събития в града и др.
Общото между тях е, че доказват потенциала на отворените данни, но също така очертават и основните ограничения, като бавни административни процеси, липса на интеграция към съществуващите системи на общината и недостатъчна обратна връзка към гражданите.
Сред ключовите теми в дискусията бяха:
необходимостта от преминаване от публикуване на данни към тяхното активно използване чрез API и интеграции;
подобряване на качеството и стандартизацията на данните;
по-ясно очертаване на проблемни области, около които общността да разработва решения;
изграждане на по-активна среда за сътрудничество чрез регулярни срещи, общи платформи за комуникация, взаимодействие и инициативи.
Специален фокус беше поставен върху развитието на платформата Call Sofia като модулна система, която да позволява включване на външни разработчици и надграждане на функционалности.
„Най-големите проблеми не са технологични, а процесни. Имаме дигитално начало, но времеемки ръчни процеси след това. Именно тук има най-голям потенциал за промяна“, заяви заместник-кметът Гойчев.
Столична община заяви готовност да подкрепи развитието на граждански решения чрез предоставяне на инфраструктура, по-ясна рамка за съвместна работа и отваряне на ключови системи и данни.
Като следваща стъпка ще бъде изготвен списък с конкретни проблеми и процеси, по които външни разработчици и организации могат да се включат, както и организиране на следваща среща с по-оперативен фокус.
Кръглата маса очерта съвместната посока към бъдещето на дигиталните решения за града, а именно - сътрудничеството между администрацията и активната общност с цел по-добри услуги, повече прозрачност и осезаема полза за гражданите.
