Енергийната криза и войната в Украйна пренаредиха из основи газовия пазар в Европа и превърнаха инфраструктурата от „невидим“ фон в ключов фактор за сигурността. На този фон нови геополитически рискове – включително напрежението в Близкия изток – отново поставят въпроса доколко подготвен е Европейският съюз. Пред ФАКТИ говори Бояна Ачовски, председател на ATMIX и бивш генерален секретар на Gas Infrastructure Europe.
- Г-жо Ачовски, вие оглавявахте Gas Infrastructure Europe в период на огромни сътресения за енергийния пазар. Как се промени ролята на газовата инфраструктура в Европа след енергийната криза и геополитическите напрежения?
- Последните няколко години промениха из основи начина, по който Европа гледа на енергийната си инфраструктура. Дълго време газовата инфраструктура се възприемаше като сравнително „невидима“ част от енергийната система, нещо, което просто функционира във фонов режим. Енергийната криза обаче показа, че тя всъщност е стратегически актив.
Преди войната в Украйна около 40% от вноса на газ в ЕС идваше от Русия. За изключително кратко време тази зависимост трябваше да бъде заменена.
Това беше огромно предизвикателство, но Европа успя да се адаптира благодарение на комбинация от фактори - диверсификация на доставките, бързо увеличаване на вноса на втечнен природен газ, по-добра свързаност между държавите и по-ефективно използване на газохранилищата. След 2022 г. стана ясно, че инфраструктурата е стратегически актив: без LNG терминали, междусистемни връзки и газохранилища Европа нямаше да може да замести руския газ с такава скорост. Платформите на GIE за прозрачност – AGSI+ за съхранение и ALSI за LNG – се превърнаха и в инструмент за пазарно доверие, защото показват в почти реално време какво се случва в системата. Това показа нещо много важно: инфраструктурата не е просто тръбопроводи и терминали. Тя е системата, която прави възможна енергийната сигурност. Когато имате добре свързана и гъвкава инфраструктура, можете да реагирате много по-бързо на кризи и да пренасочвате доставки. Именно това позволи на Европа да премине през една от най-тежките енергийни кризи в съвременната си история.
- Готова ли е Европа да реагира на кризи. Първо беше войната в Украйна, сега е конфликтът в Иран. Цената на петрола расте, на газта също. Как да се справим?
- Европа е много по-подготвена днес, отколкото преди три години. Кризата принуди европейските държави да изградят нов модел на управление на енергийната сигурност.
Например бяха въведени задължителни цели за запълване на газохранилищата. Днес те играят ключова роля за стабилността на пазара. След края на зимния сезон нивата в европейските хранилища са около 55-60%, което е нормално за този период от годината и дава добра база за подготовка за следващата зима.
В същото време Европа значително увеличи ролята на втечнения природен газ. LNG днес представлява приблизително една трета от газовите доставки на континента, като Съединените щати се превърнаха в най-големия доставчик на втечнен природен газ за европейския пазар. Разбира се, когато има геополитически напрежения, особено в региони, свързани с глобалната енергийна търговия, това неминуемо влияе на цените. Но по-голямата диверсификация на доставките и по-добрата инфраструктура дават на Европа много по-голяма гъвкавост.
- Създай военен конфликт, за да объркаш света. Това ли е дневният ред на международната политика в момента. Силният диктува правилата на играта?
- Енергията винаги е била част от геополитиката. Това не е ново. Новото е, че Европа започна много по-сериозно да осъзнава рисковете от прекомерна зависимост от един доставчик. Последните години показаха, че енергийната сигурност не може да бъде разглеждана само като икономически въпрос. Тя е и стратегически въпрос. Именно затова Европейският съюз започна да инвестира много повече в диверсификация, инфраструктура и интеграция на енергийните пазари. Това не означава, че геополитиката ще изчезне от енергетиката. Но означава, че Европа се стреми да изгради система, която е по-устойчива на външни сътресения.
- Войната в Иран идва в момент, в който газохранилищата в Европа са празни след зимата. В тази ситуация скъп газ какво означава за ЕС?
- След всяка зима нивата на газохранилищата естествено спадат, защото именно тогава се използват запасите. Това е нормална част от функционирането на системата. След зимния сезон нивата спадат значително и започва периодът на нагнетяване.
По-високите цени на газа обаче имат реално отражение върху икономиката. Те влияят на индустрията, на електроенергийния пазар и на конкурентоспособността на европейската икономика.
Трябва да се има предвид, че европейският газов пазар вече е силно свързан с глобалния LNG пазар. Това означава, че цените се влияят не само от европейските фактори, но и от търсенето в Азия, от глобалните доставки и от геополитическите събития.
- В същото време Русия потрива ръце, защото газ в ЕС няма, а има нужда. Икономика или геополитика е това?
- И двете. Енергетиката никога не е била чисто икономическа тема, но след 2022 г. това се вижда съвсем ясно. Русия вече не е доминиращият доставчик, който беше, но все още държи приблизително около 10-13% от вноса на газ в ЕС, така че всяко сътресение на пазара ѝ дава пространство да напомня за себе си. Голямата разлика е, че Европа вече е в процес на необратима диверсификация. Днес основните доставчици на газ за Европа са Норвегия, Съединените щати чрез LNG, Катар, Алжир и Азербайджан.
- Често казвате, че газовата инфраструктура може да бъде „гръбнакът на бъдещата енергийна система“. Как това се съчетава с амбицията на ЕС за декарбонизация?
- Газовата инфраструктура може да играе ключова роля и в енергийния преход. Причината е, че тя може да се използва не само за природен газ, но и за други енергийни носители, например биометан, синтетични газове или водород.
Европа се движи към модел на интегрирана енергийна система, в която електричеството, газовете и новите енергийни носители работят заедно.
В този контекст съществуващата инфраструктура може да помогне за ускоряване на прехода, защото позволява използването на вече изградени мрежи. Когато казвам „гръбнак“, нямам предвид, че бъдещето е изкопаемо. Имам предвид, че енергийният преход няма да се случи без мрежи, терминали, газохранилища и транспорт на молекули. Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG) вече показва в техния десетгодишен план за развитие (TYNDP 2024), че над 200 от 326 инвестиции са водородни проекти, а около 80% от новите инвестиции в цикъла са свързани с водород; GIE междувременно посочва и 100 водородни и 17 CO₂ проекта в новия европейски пакет за трансгранична енергийна инфраструктура. Това е много ясен знак, че инфраструктурата не изчезва - тя се пренастройва.
- В европейската енергийна стратегия все по-често се говори за водород. Реалистично ли е съществуващата газова инфраструктура да бъде адаптирана за водород?
- Да, и това е една от основните теми в европейската енергийна стратегия. Анализите показват, че значителна част от съществуващата газова инфраструктура може да бъде адаптирана за транспорт на водород, но не навсякъде и не за една нощ. Именно затова европейските асоциации Европейска мрежа на операторите на водородни мрежи (ENNOH) и Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG) вече работят по критерии за адаптиране на съществуваща газова инфраструктура за пренос на водород, вместо Европа да започва от нулата. Първо ще видим регионални коридори и индустриални клъстери, а след това по-широка мрежа. Водородът няма да дойде като лозунг, а като последователна инфраструктурна икономика.
- Имате опит както в европейските институции, така и в енергийния бизнес. Къде виждате най-голямото предизвикателство – в политическите решения или в реалната инфраструктура и инвестиции?.- Истинското предизвикателство е в разминаването между политическата скорост и инфраструктурната скорост. Политиката обича бързи цели, но инфраструктурата работи с разрешителни, капитал, инженеринг, обществени процедури и хоризонт от десетилетия. Това се вижда и в сегашния дебат за евентуален таван върху цената на газа - политически това звучи изкушаващо, но пазарно е много по-сложно, защото LNG cargo-та (товарите с втечнен природен газ) не следват политически желания, а икономическа логика. Точно затова Европа трябва да мисли по-малко в импулси и повече в системи.
- Европа се стреми към енергийна независимост и диверсификация на доставките. Кои инфраструктурни проекти според вас са най-важни за енергийната сигурност на региона, включително за Югоизточна Европа?
- Югоизточна Европа е стратегически регион, защото дълго време беше силно зависим от руския газ. През последните години обаче се реализираха редица проекти за подобряване на свързаността между държавите.
Пример за региона е т.нар. Vertical Gas Corridor. Това е концепция, която свързва входните точки в Гърция, включително LNG инфраструктурата с България, Румъния, Унгария и Словакия, създавайки нов север–юг маршрут за доставки.
Този коридор позволява газ от Средиземноморието и Каспийския регион да достига Централна Европа и значително увеличава енергийната сигурност на региона.
- Ако трябва да погледнем към 2030–2050 г., как ще изглежда европейската енергийна система – какъв ще бъде балансът между газ, водород, възобновяеми източници и нови технологии?
- Тя няма да бъде „или-или“, а „и-и“. Ще имаме много повече възобновяема енергия и електрификация, но също така ще имаме нужда от гъвкавост - от сезонно балансиране, от енергийни носители за индустрията и от нова инфраструктура, включително за водород и CO₂. Газовата инфраструктура няма да изчезне, но ролята ѝ ще се промени. Тя ще се използва все повече за нисковъглеродни газове и за балансиране на системата. Бъдещата енергийна система няма да бъде изградена около една технология. Тя ще бъде интегрирана - различни решения, които работят заедно, за да осигурят сигурност, достъпност и устойчивост. Най-реалистичният сценарий е система, в която електричество, газ, водород, хранилища и индустрия са свързани и работят като едно цяло. И тук идва следващата голяма тема - декарбонизацията вече влиза дълбоко в индустриалното производство.
Това е разговор, който тепърва ще става все по-важен – включително и за компании като ATMIX. Строителната индустрия в момента преминава през фундаментална трансформация, обусловена от необходимостта от намаляване на въглеродните емисии и адаптация към новите европейски регулации за устойчиво строителство. В този контекст нашият фокус е насочен към бъдещето на бетона, с акцент върху разработването и прилагането на решения с намален въглероден отпечатък. Това включва внедряване на иновативни технологии, използване на алтернативни суровини и оптимизиране на производствените процеси. По този начин допринасяме за изграждането на по-устойчива и екологично отговорна строителна среда.
-------------------------------
Бояна Ачовски е бивш генерален секретар на Gas Infrastructure Europe (GIE), където в продължение на години работи в сърцето на европейския енергиен дебат по теми като сигурност на доставките, газова инфраструктура, LNG, съхранение на газ и енергиен преход. Днес тя ръководи ATMIX и работи върху теми, свързани с индустриална трансформация, декарбонизация и устойчиво развитие. Тази комбинация ѝ дава едновременно европейска и индустриална перспектива върху следващия етап на прехода - моментът, в който енергийната политика трябва да се преведе в реална икономика, инфраструктура и производство.
