Както очаквах, балонът на Радев започна да спихва - изследване на Маркет Линкс (които смятам за най-надеждни) му дават едва 21%.
Сравнете ги с 30+% на другите агенции - дори при разлика в методиките. И си спомнете това, което виден социолог (известен като “Червен Кольо”) изпусна в студиото на Нова ТВ: че партиите си плащат за процентите над реалното. Както и по принцип - на техни говорещи глави по студията (и предизвика моментална реакция на известна такава глава в студиото).
Недоверието към изборите у нас обаче има много по-дълбоки корени.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Няколко важни тези, за да бъдат разбрани.
Политикът е най-важният обществен посредник между конфликтни индивидуални интереси. Измежду тях - най-ясно изпъква конфликтът между интересите на едрия бизнес и интересите на хората.
Колкото по-демократично е едно общество, толкова по-голямо предимство имат интересите на хората (и малкия и среден бизнес). И обратно - колкото по-силни са авторитарните тенденции - у нас по съветски образец - толкова по-защитени са интересите на едрия бизнес. Който образува постепенно съюз с политическата власт в олигархия.
Понеже тази власт се представлява от конкретни хора - политици, с помощта на едрия бизнес те стават перманентни партийни лидери ( а често дори самите те скрити собственици). А партиите, които са в този модел - инструмент за защита на техните интереси и на едрия бизнес. Срещу интересите на хората.
Всичко това е важно, за да се разбере как функционира българската политическа система с този вид лидерски партии - изборите служат само да узаконят тяхната победа.
Узаконяването става чрез вот не по убеждения, базирани на някаква идеология - а чрез изграждане на широки мрежи от икономически интереси, обслужващи тесен кръг хора. А за привличане на останалите избиратели - за да се получи маса - се прилагат популистки тактики като издигане на популярни лица, които с личния си авторитет да привлекат гласове - но най-често също срещу икономическа изгода. Или покрив на криминални интереси срещу купуване на преференции.
Но когато има повече от една такава партия - започва битка между тях за обладаване на мрежите, което създава временен прозорец за пренареждане на политическото пространство. Както сега. Примерно - за “придобиване на кметове”. Или битка за придобиване на медии - за манипулация на избирателите. Примерно, поставяне на свой човек, начело на БНТ.
Тази изключителна зависимост от икономическите мрежи води рано или късно до конвергенция/ сливане между тях - защото основна цел на политическите лидери и на бизнесите зад тях е запазване на техните позиции във властта чрез сделки.
Така кметската мрежа на Борисов в малките градове и села бе подчинена от Пеевски; както изглежда сега на път е това да се случи и с кметската му мрежа в големите градове от Радев. Но обширният държавен апарат и голяма част от корпоративния вот е все още предимно негов.
Затова е изключена реална битка в полза на гражданите между Борисов, Пеевски и Радев. А ще търсят сделка, както вече Борисов заяви: “ние с Радев не сме в политиката да се мразим”.
Това всъщност прави толкова уникална коалицията ПП-ДБ. Като единствената демократична сила, тя наистина защитава интересите на гражданите и се бори за техните гласове. Затова и само там са възможни вътрешни противоречия. Като това - с кое е (не)полезен Божанков за избирателите: със страхотните си речи или с липсващия му глас в подкрепа на демократично взети решения на издигналата го партия.
Сега си представете такъв дебат в партиите на ПеБоРа.
